"Бен и аз", Ерик Уайнър
превод Нейко Генчев, издателство "Фабер"
Ние обичаме географиите на Ерик Уайнър, обичаме и него самия. И той го знае, както си личи от страницата, посветена на преживяванията му във Великотърновския университет. Лесно е да го харесваме и да се впускаме с радост в неговите пътувания през континентите и вековете, докато търси и изследва блаженството, мъдростта, гениите и самия Бог. Това са все универсални теми; цели, към които се стремим, идеи, които владеят и нашите умове.
Дали обаче един политик от зората на историята на САЩ би привлякъл българската публика? Какви дарове ни носиш този път, Ерик?
Героите на новата книга всъщност са двама. Бащата основател Бенджамин Франклин е единият. Другият е самият Ерик Уайнър, който обезоръжаващо заявява, че с наближаването на рождения му ден, след който годините му ще започват с 6 (кой ли ще да е този рожден ден, чудим се ние), все повече се нуждае от водач и учител. По-често се случва с натрупването на години хората да претендират, че те трябва да съветват и поучават.
Не и Ерик. По своя изпитан уникален метод той започва пътуването си по следите на Стария фокусник, както е наричан Бен Франклин. Лицето от стодоларовата банкнота, което всички са виждали, мнозина са изучавали, но малцина наистина познават. При все че има безброй монографии за дейността и изобретенията му, запазени са множество документи и артефакти, както и хиляди от ръкописните му писма; Франклин си остава извор на изненади. Ерик Уайнър тръгва от родния му Бостън и по суша, въздух и вода проследява всяка стъпка от житейския му път. Чете писанията му, опитва същата вода, вдъхва същия въздух, изпробва въздушните бани, които Бен е практикувал… Търси истината не само чрез книгите, но и чрез собствените си сетива.
Бен Франклин има много лица – извънземният, почиващият, книжовният, емпиричният, скитащият, любопитният, заетият, съмняващият се… дори Буда Бен. Плюс безкрайната поредица от маски, които с охота надява, за да изрази по-ясно някоя идея. "Той пише като индиански вожд, поробен африканец, алжирски емир. Пише като бременна самотна жена и като краля на Прусия. Пише от гледната точка на буквата Z, на деформиран крак, на майска муха, на подаграта си."
Във всеки от епизодите на своя дълъг и полезен живот той развива и разкрива нови и нови качества от своя характер – които определено могат да послужат за пример на всеки от нас. "Този най-плътски и непостоянен сред бащите основатели е бил и най-човечен. Той е основателят, с когото бихме искали да пием бира." Неговата философия се основавала на дела, а не на думи. Научните му изследвания били подчинени на главната цел, да има полза от тях.
"Сутрин той се питал: "Какво добро ще направя този ден?", а вечер: "Какво добро направих днес?". Бил вечен оптимист и смятал, че "неуспехът е авансова вноска за успеха".
Можем да предположим, че със своето обективно, добросъвестно и доста бъбриво изложение Ерик Уайнър разчупва клишетата за една знаменита историческа личност. Ние, които не сме учили в американско училище, сигурно не успяваме да се насладим на озониращото въздействие от преодолените клишета. Но дори и като първа задълбочена среща с един необикновен човек с дълбока следа в историята на Британската империя, Френското кралство и младата република САЩ, книгата на Уайнър ни дава много факти, мъдрост, а и не малко забавление. Нещо, което Бенджамин Франклин със сигурност би оценил.
