"Любовниците на Пикасо", Джийн Макин

превод Елена Кодинова, издателство "Прозорец"

Лична, семейна и световна история, завързани на възел – и една млада жена, която трябва да ги разплете, за да научи истината за себе си и да открие своето място. Това е талантливият замисъл на Джийн Макин, която пристъпва към една свръхпопулярна личност – гениалния Пабло Пикасо – по нов и неочакван начин. Разказът е поверен на жените около него в един определен период от живота му. Те са различни – ексцентрични или тихи, аристократки или бегълки от полицията и закона, от различни националности и класи; но винаги красиви, загадъчни… използвани и отхвърлени от себичния художник.

Основната част от действието протича между САЩ и Франция. Годината е 1953. Раните от Втората световна война още не са излекувани, а в САЩ се е развихрил сенаторът Макарти и неговият лов на комунисти. Борбата против расовата сегрегация набира сили, а на жените все още се гледа като на декоративни предмети в сянката на мъжете. "Войната, която трябваше да сложи край на всички войни, беше приключила само преди няколко години, но насилието прилича на Хидра. Като отрежеш едната й глава, на нейно място се появяват две нови."

В тази обстановка младата Алана Олсен, която скърби за наскоро починалата си майка, се заема да напише статия за Пабло Пикасо, без да знае, че това ще даде съвсем нова посока на живота й. Всяка следваща среща, всяко интервю, което взима, неочаквано разкриват ново парченце от младостта на майка й, от тайните за нейното драматично минало. Пренасяме се в атмосферата на Париж между двете войни, в ежедневието на гении, които се влюбват и разделят, пият и пътуват, докато създават онова, което наричаме модерно изкуство.

Над всичко и всички обаче властва Пабло Пикасо. Той доминира и очарова. Воден е от страстта да притежава жените, но ги изхвърля от живота си със същата лекота, с която ги е привлякъл. Изкуството е единственото неизменно за него. Започне ли да рисува, от дразнещ палав женкар той се превръща в дете, хипнотизирано от чудо.

Джийн Макин изгражда живи, дишащи образи, показва тяхното развитие, белезите, които времето, загубите и страстите оставят върху тях. Пресъздава осезаемо атмосферата на лятото в Антиб и есента в Ню Йорк. От страниците полъхва бриз с аромат на лавандула. Мистралът отвява мислите ни за всекидневните, уж неотложни задачи, които имаме, и ни кара да забравим за себе си, докато навлизаме все по-дълбоко в сложните отношения между легендарни творци и техните музи.

Заглавието, което ни подвежда да мислим, че зад корицата се крие нещо от спалнята на Пикасо, всъщност се отнася за една от неговите картини и за умението му да нарисува една жена така, че тя да живее вечно.