Медия без
политическа реклама

(Не)кратка история на операта през вековете

Боянка Арнаудова продължава изследванията си на сценичното изкуство

23 Февр. 2024МАРИЯ ДОНЕВА

Кратка история на операта. I том. От Монтеверди до Моцарт“

Боянка Арнаудова, издателство „Лист“

„Операта, която дори не е преполовила петото си столетие, не умира, защото е хуманно изкуство, тя е изпълнена с послания, исторически и всевечни емоционални спомени, с идеи, мисъл и с нетленните мечти на хората.

Парадоксалното е, че в нея вместо говор има изговор с пеене, чудатост, привлекателна за публиката, която се пренася в един необикновен свят и трябва – непременно и едновременно, да възприема и текста, и музиката. Ето така, ръка за ръка, драма и музика вървят през вековете, вдъхновявайки композиторите за създаването на нови и нови опери.“

Като новопокръстена в лоното на Операта, напълно съзнавам пропуските в знанията си за това божествено изкуство и не пропускам възможност да науча колкото може повече нови (за мен) неща. На този етап трупането ми на информация е доста хаотично и ситуационно. Според това кой спектакъл ще гледам, започвам да чета за композитора, за заглавието – либрето и история на създаването му, да слушам записи и да търся видеа. Като всяка любов, и любовта ми към операта е в ръцете на съдбата – въпрос на щастливи срещи, непредвидими съвпадения и знания, донесени от капризния вятър на случайността.

В красивия първи том от „Кратка история на операта“ съзрях възможността да сложа в ред информацията в ума си. Спешно трябваше да си изясня много понятия от тайния оперен език, с който професионалистите ни държат извън вътрешния кръг на познавачите.
Още повече, че книгата е толкова красиво оформена от Милена Вълнарова; с толкова благ и хуманно едър шрифт, с тъй изискани илюстрации, че самото ѝ притежаване е допълнително удоволствие, наред с четенето.

И макар че си купих историята с идеята да я ползвам спорадично, като справочник, неочаквано открих, че тя се чете последователно и приятно, почти като роман. Главният герой тук е Операта, а в нейното животоописание участват герои и магьосници, закрилници и подривни елементи. Началото на пътя ѝ се губи в древността, в мистериите и празненствата в Тракия и Древна Елада, детството ѝ преминава в Италия, после се пренася във Франция, Германия и Австрия. Тя очарова благородниците, възпламенява чувствата на буржоата. Понякога говори маниерно и изискано до неразбираемост, друг път разсмива с просторечие и жаргон множеството на площада. Музиката и поезията, танцът и модата, все по-изтънченият и многогласен оркестър и чудесата на инженерната мисъл се вдъхновяват взаимно, състезават се и се обединяват, тъй че да въздействат колкото може по-ярко и силно на публиката.

В тази история е синтезиран огромен масив от знания и факти, но и гласовете на различни изкуствоведски школи, които така и не са постигнали единомислие по различни въпроси за датировката, тенденциите и влиянията на различни стилове и творци през вековете. Респектиращо е колко достъпно и ясно е обяснено характерното за епохите. Разказано е за връзката между религията, политиката, социалното състояние и икономическите промени и как те се отразяват на сцената. Разкрита е ролята на колоси като Монтеверди, Скарлати, Люли, Хендел, Рамо, Глук и Моцарт, но и мястото на техните по-малко известни днес съвременници. Въвеждащите и заключителните страници от всяка глава могат да послужат на всеки читател, който иска да си създаде ясно понятие за културната картина през вековете в европейските страни; а при нужда може да се направи справка за конкретни имена и заглавия, при това с изключително детайлен анализ на похватите, структурата, музиката, литературния текст и предизвикателствата за изпълнителите.

Всичко това прави „Кратка история на операта“ изключително ценно издание, така че се надяваме продължението да излезе колкото може по-скоро. А дотогава не трябва да пропускаме да си набавим и „Златният век на българската опера“, където Боянка Арнаудова разказва за прочути артисти от Софийската опера – българи, които в аскетичното тоталитарно време пеят с огромен и траен успех в „Ла Скала“ в Милано, Виенската и Метрополитън опера, в „Ковънт гардън“, Берлинската и Парижката опера. „Феноменално поколение, създало легендата за „българската оперна школа“, свързало завинаги името на България със световното оперно изкуство.“