Режисьор: Клеман Дазен

Участват: Джонатан Бу, Мартен Сер и други

На зрелищна визуална партитура за седем жонгльори станаха свидетели зрителите, посетили в театър „Азарян” спектакъла на френската компания La Main de l’homme – „Хуманоптер”. Той е част от програмата на 13-ото издание на „Световен театър в София” и представлява съчетание от съвременен цирк и танц. Заглавието е изковано от младия режисьор и жонгльор Клеман Дазен и означава „нещо между човек и насекомо”. „Целта ми беше посредством изтощителна работа с тялото и сложна техника за жонглиране да създам алегоричен образ на множеството значения и възприятия за работата в нашето общество”. Така разяснява идеята си авторът. Той, преди да започне самостоятелна кариера, е бил в трупата на Националния център за цирк във Франция, преминал е през класове по хип-хоп, театър и акробатика. Очевиден е паралелът между жонгльора, който постоянно хвърля топки във въздуха, знаейки, че рано или късно те ще паднат на земята, и Сизиф с неговия непрестанен и безнадежден труд. Преследва се внушението, че във всяка работа съществува някакъв парадокс. С подчинено на строг ритъм движение на топките, наредени един до друг, артистите създават поточна линия като че участват в изтощителен производствен процес. Друга от сцените пък може да се възприеме като възстановка на трудовия делник на чиновника, на когото немилостивият шеф постоянно диша във врата, изисквайки от него още и още. В този смисъл спектакълът е призив да се намали темпото в нашия забързан до полуда свят. Затова и са умело балансирани сцените, когато топките са постоянно в летеж с тези на притихване и статичност. Като на забавен кадър артистите се придвижват в пространството, сякаш са наострили сетива да доловят сигнали от някаква друга вселена, където не познават Сизифовия труд.

Нестихващи накрая са аплодисментите за Джонатан Бу, Мартен Сер, Богдан Илуз, Рено Руе, Мартен Швиецке и Тома Хотцел, които се явяват и съавтори на проекта. Работата им с телата, особено в сцените, когато действително наподобяват огромни насекоми, е не по-малко респектираща от жонгльорските им умения. Еднакво атрактивни са индивидуалните и ансамбловите им изпълнения. Те не просто жонглират с топките, а правят това с участието на всички части на тялото, включително с уста. Белите малки кълбета са в постоянно движение, без зрителят да успее да проследи траекторията им, дори тогава, когато актьорите са в легнало положение на сцената, тичат или подскачат. Друг път пък дриблират във въздуха с тях и танцуват по двойки.