Медия без
политическа реклама

Джон Малкович в още 30 главни роли в "Квадрат 500"

Актьорът вече си замина от София, но неговите фотопревъплъщения могат да бъдат видяни до 30 април

Снимки Емил Георгиев
Кристофър Макос, „Лейди Уорхол“, диптих, 1981г.

Десет години след създаването ѝ тази колекция от снимки на звездния американски фотограф Сандро Милър може да бъде видяна и в София, в две зали на НХГ "Квадрат 500". Залагайки на актьорското майсторство и умението за брилянтни превъплъщения на Джон Малкович, Сандро разказва историята на фотографията и отдава почит на нейните майстори от ХХ век.

Милър е на 16, когато като вижда творбите на Ървинг Пен и разбира, че иска да стане фотограф. В голяма степен самоук, той черпи знания от албумите, публикувани от големите  майстори, добили култов статус в историята на фотографията. Чрез техните снимки усвоява изкуството на композицията, осветлението и портретната фотография. Над 30 години по-късно, с клиенти, включващи както списанията Forbes, GQ и Esquire и компании като American Express, Coca-Cola и BMW, Сандро Милър си е извоювал име на един от най-знаменитите рекламни фотографи в света.

Неговият успех му позволява да реализира и личните си проекти, включващи резултатите от фото експедицията  му в Куба, снимките на американски блус музиканти, както и дългогодишното творческо сътрудничество с неговия съгражданин Джон Малкович — стар приятел и съмишленик. За първи път Сандро се среща с Малкович в края на 1990-те, докато работи по задача, възложена му от театър „Степенулф". 16 години по-късно Сандро и Джон отново работят заедно, доказателство за което е серията "Малкович, Малкович, Малкович: Почит към майсторите на фотографията".

Джон Малкович има репутацията на един от най-великите американски актьори от края на ХХ и началото на ХХI век. В този проект той демонстрира хамелеонските си способности. Колекцията се основава на добре познати, почти канонични за историята на фотографията снимки - един от последните кадри с Мерилин Монро от Бърт Стърн, портрет на Джони Кеш и средният му пръст от Джим Маршал, на Салвадор Дали със стърчащи като копия мустаци от Филип Хаусман, Алфред Хичкок с мъртва птица на Албърт Уотсън. Някои от любимите автори на Сандро са представени с негови интерпретации на повече от тяхна една снимка.

Идеята не е изцяло нова. През лятото на 1981 г. в Ню Йорк Анди Уорхол и един от любимите фотографи на Сандро, Кристофър Макос, посещават елегантен магазин за перуки  и купуват седем. Артистът позира с тях за поредица от портрети, в които Уорхол е моделът, завладян от стремежа да демонстрира публично различни аспекти от личността си. Те част от проект, наречен Altered Image ("Променено изображение"). Това обаче не са нови версии на вече известни снимки, както в "Малкович, Малкович, Малкович!".

Но, ако искаме да сме съвсем точни, трябва да признаем, че и тази поредица не е съвсем оригинална. В нея трансгресивният жанр от 80-те се сблъсква с духа на проект на Ман Рей, един от най-големите новатори в художествената фотография, озаглавен Rrose Sélavy, в който той снима Марсел Дюшан, който се преоблича като парижка дама през 20-те години на миналия век. Така идеите от света на съвременното изкуство често се крият едва в друга - като матрьошки.  

Различните снимки в изложбата впечатляват с различни неща. Портретите на Пикасо и Труман Капоти привличат внимание със забележителната си прилика с оригиналните изображения на Ървинг Пен. "Това е заслуга и на екипа от над 40 човека, които работиха по него, включително шивачки, бижутер, експерти по мустаци и специалист по пчели — казва Сандро. — Благодарение на тяхната дисциплина и на невероятната способност на Джон Малкович да преминава за броени секунди от един образ в друг, 40-те снимки са направени за три дни."

Сред снимките, пред които посетителят може да се задържи най-дълго е и тази на Даян Арбъс с еднояйчните близначки от Розел, Ню Джърси. В нея 61-годишният през 2014-а Малкович влиза в ролите на двете, може би осем-деветгодишни момичета. На пръв поглед няма как да докара особена прилика, но има такава и тя е в характерните и различни изражения на девойчетата. Едното е доволно от оказаното му внимание, другото изглежда има своите възражения, но ще изчака снимката да бъде направена. А може би днес, когато би трябвало да са на около 60, те вече са заприличали на Малкович?

Допълнително напрежение добавя и алюзията с една зловеща сцена от филма на Кубрик „Сиянието“ (създаден след снимката на Арбъс). Дали режисьорът я е виждал, преди да заснеме духовете на сестрите Грейди, убити във филма от полуделия си баща? Впрочем, като стана дума, Джак Никълсън също е сред героите на Малкович, но не в лично качество, а с ролята си на Жокера от "Батман".

Малкович вече си замина от София, но изложбата на Сандро Милър "Малкович, Малкович, Малкович: Почит към майсторите на фотографията" ще остане в "Квадрат 500" до 30 април 2023 г. 

Още по темата