ДНК анализ на няколко кичура коса, принадлежали на Бетовен, хвърля нова светлина върху причините за смъртта на великия композитор. Изследователски екип от Кеймбридж, ръководен от Тристан Бег, публикува в научното издание Current Biology резултатите от своя амбициозен проект, започнал през 2014 г.

Лудвиг ван Бетовен умира на 26 март 1827 г. във Виена на 56-годишна възраст. Вече почти два века учените водят спорове относно точните причини за смъртта му. 

Новото проучване, публикувано на 22 март, не дава категоричен отговор на въпроса, но разкрива силна генетична предразположеност към чернодробни заболявания, както и инфекция с вируса на хепатит В в края на живота на великия композитор. Тези два фактора вероятно са допринесли за смъртта му - най-вероятно от цироза, утежнена от консумацията на алкохол. "Макар повечето от неговите съвременници да твърдят, че по стандартите във Виена от ХІХ век употребата е била умерена, става дума за дози алкохол, които днес се смятат вредни за черния дроб", цитира Би Би Си изследователите. 

За съжаление ДНК-анализът не е могъл да обясни причините за прогресиращата глухота, която причинява толкова много болка на композитора на Деветата симфония. През 1802 г. в писмо до братята си, написано в момент на отчаяние, композиторът изразява желанието си болестта му да бъде описана след смъртта му и да стане публично достояние. "Постарахме се да изпълним това желание", заяви на пресконференция Тристан Бег.

И макар че мистерията все още се крие около някои от многото патологии, от които е страдал Бетовен, "имахме огромен късмет (...) да получим такива впечатляващи резултати", каза ученият, който стои зад проекта.

Досега изследванията върху здравето на Бетовен се основаваха на неговата кореспонденция, дневник, записки на лекари и доклади от аутопсии. Този път учените изследват осем кичура коса, представени като принадлежащи на Бетовен и взети от публични или частни колекции. Те установяват, че пет от тях произхождат от един и същ мъж, като измененията показват, че са от началото на XIX век. Историята на два от тези пет кичура, сменили многократно собствениците си през изминалите двеста години, е непрекъсната и подкрепена с богата документация. Единият е подарен от самия Бетовен на негов приятел музикант през 1826 г. - година преди смъртта на композитора, а вторият е принадлежал на семеен приятел, който организирал погребението му.

Според изследователите тези пет кичура, които обхващат последните седем години от живота на Бетовен, практически гарантират автентичността си. От оригиналните осем три други са дисквалифицирани, включително един, използван в подкрепа на хипотезата за смърт от отравяне с олово. Този кичур всъщност е принадлежал на жена.