Карл Маркс като монумент. Карл Маркс като диджей. Карл Маркс като актьор, който играе роля. Карл Маркс като самия себе си – велик идеолог за масите, но несретен в личната си човешка битност. Този хамелеонстващ персонаж населява от край до край спектакъла „Сага за семейство Маркс“, очертаващ се като най-интригуващото предложение в тазгодишната програма на платформата „Световен театър в София“. Продукцията, която през седмицата гостува в Сатирата, е на легендарния чешки експериментален театър „Хуса на провазку“ („Гъска на връвчица“) от Бърно, а режисьор е Ян Микулашек, ненапразно презентиран от организаторите като един от най-големите визионери на съвременната европейска сцена. Пиесата е създадена по едноименния роман на известния испански писател Хуан Гойтисоло от драматурга Мартин Сладечек с активното съучастие на самия режисьор. Многото лица на един от най-спорните авторитети, белязали световната история, пресъздава актьорът Далибор Буш, връстник на падането на Берлинската стена.
„Сага за семейство Маркс“ е отличен пример за модерен политически театър – колкото мъдър, токова и забавен, интелектуален, без да е претенциозен, „четлив“, но без да е наивен. Основното „тяло“ на представлението е изградено като театър в театъра – творчески колектив поставя пиеса за живота на Карл Маркс, но са включени и видео материали от анкета със съвременни хора от улицата – какво мислят за наследството на Маркс, нужен ли ни е той днес, какво биха го попитали, какво биха го посъветвали. Документални факти от биографията на боготворения от едни и ненавиждан от други философ и мислител се преплитат с фикция и коментар от днешна гледна точка; психологическа правдоподобност се редува с гротеска.
Героите (или актьорите) понякога директно се обръщат към публиката в този дискусионен спектакъл за доброто и рационалното в идеите на Маркс(изма) и тяхната злощастна реализация в действителността, за хищната същност на някогашния и модерния капитализъм, а остроумната софистика дори нарежда Маркс и сред първите радетели на съвременната демокрация. В амплоато си на диджей Маркс на Далибор Буш ще ни убеди с яростния си рок-баритон, че никога не си е тръгвал и че от него и в момента има нужда, а млади хора ще танцуват в неговата дискотека, безмълвно признавайки го за културен феномен, въздигнат до статут на поп икона в колективната памет и на тях, и на родителите им. А „Интернационалът“ ще звучи джазиран…
„Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо“ – твърди се, че тази мисъл на Публий Теренций е била любима на Карл Маркс. В постановката я няма цитирана, но е доказана по законите на театралното действо. И от него е видно, че този човек на високите идеи, един от най-свободните умове на индустриалната епоха, в същото време изобщо не е решил важните въпроси на собственото си съществуване в собствения си дом: с неравноправието на жените в семейството, с експлоатацията на по-ниските социални класи…
Лицемерието на идеологиите в контраста им с нелицеприятната житейска истина е усещането, което спектакълът мощно налага. Бащата на „Капитала“ живее от подаяния и заеми на богатия си съмишленик Фридрих Енгелс, с когото освен идейна близост го свърза (може би) и по-специално приятелство. Народният трибун, който лети от събрание на събрание, героят на пролетарските тълпи, не може да се погрижи за най-близките си – кредитори описват и изнасят имуществото им и главата на семейството е принуден да обяви за здравословно спането на голия под. В същото време този певец на социалното равенство ползва услугите на прислужница, заробил е аристократичната си съпруга Жени фон Вестфален със 7 деца, направил е и на прислужницата, защото няма пари за проститутки; има и друг незаконен син, когото не признава и се прави, че не познава… Разминаване между мироглед и метод, както обичат да казват марксистите. То е фундаментален проблем в марксистката философия и естетика: описва състояние, в което идейните, политическите, житейските убеждения на дадена личност (автор) влизат в противоречие с неговия творчески или аналитичен инструментариум за превръщане на идеите в реалност…
Красивата утопия е демитологизирана. Прекрачвайки прага на дома, Маркс/Буш сваля от врата си ореола от червен неон и се превръща просто в човек със своите драми и трагедии… И отношението към този човек и неговия „аватар“ – създателя на диалектическия материализъм, на теориите за принадената стойност и за класовата борба, е нееднозначно: и от страна на творческия екип, и на интервюираните във видеото, и на зрителя. „Нека почива в мир!“, постановява финалът на спектакъла. Човечеството се прощава със своето минало, смеейки се – тази вменявана на Карл Маркс фраза е изключително подходяща като послепис.
В спектакъла участват актьорите Доминик Телеки, Маркета Матулова, Здислава Пехова, Габриела Щефанова, Владимир Хаузер, Виктор Кузник, Душан Хржебичек, Матоу̀ш Бенда. Сценично пространство и сценография – Марек Цпин, видео – Ондржей Коцар. Гостуването е осъществено със съдействието на Чешкия център в София.
