Галерия "Лоранъ"
Живопис

С изложбата на Иван Табаков (1901-1977) галерия „Лоранъ“ се връща към програмата си за изследване на творчеството на известни, но не толкова популярни художници и течения от художественото ни минало. Експозицията потапя в света на автор, чието име, случайно или не, остава в забрава през последните 40 години и реално от изявите му приживе едва сега за първи път се осъществява негова ретроспектива. Едновременно с това за първи път излиза издание за художника след монографията на Ирина Михалчева от 1973 г. В събраната от художествения салон колекция са платна, запечатали сивкавите тоналности на Париж край Сена, достолепието на портретите, създадени от Табаков, спокойствието на созополските мотиви и пъстротата на неговите натюрморти. Изкуствоведът Людмил Веселинов, за да характеризира творчеството на автора, е споменал в каталога, съпътстващ експозицията, че "Иван Табаков създава живопис – дълбока и с богати колористични вибрации. Той избягва декоративното обобщаване и залага на сложни поетични хармонии, изведени с много нерв и настроение. В спецификата на неговата композиция е и търсенето на светлината и съпоставката й със сянката, но не елементарно или академично рутинно, а като сложна живописна импресия на светло и тъмно“.
Иван Табаков е роден на 18 септември 1901 г. в София. Като дете свири на цигулка, но на музикалното изкуство се посвещава сестра му Цветана Табакова, която се изявява като даровита оперна прима, а неговият избор в крайна сметка става рисуването. В периода 1920-1925 г. изучава живопис при проф. Никола Ганушев и проф. Никола Маринов. Основният му интерес е към портрета. В 1926 г. заминава за Франция и в годините 1930-1932 активно излага там свои творби. Участва в ежегодните изложби на Societe des Artistes Francais (Le Salon) в залите на Grand Palais des Champs-Elysees с „Дамски портрет“ (1930) и пастелен „Дамски портрет“ (1931). Включва се в представянията на Societe des Artistes Independents отново в Grand Palais des Champs-Elysees. Всички негови изяви са оценени високо от френската критика и намират широк медиен отзвук.
През 30-те години със завръщането си в България художникът присъства със свои творби в почти всички общи изложби на Съюза на дружествата на художниците в България. В този период авторът е известен най-вече като портретист, но постиженията му в областта на пейзажа, натюрморта и фигуралната композиция не отстъпват по художествени качества. На 19 февруари 1933 г. е открита първата му самостоятелна изложба в България в салона на ул. „Аксаков“, в която изненадващо за ценителите авторът представя и битови композиции. През 1942 г. по време на българското участие на Венецианското биенале портретът на писателя Георги Райчев от Иван Табаков предизвиква интерес и е дискутиран в италианската преса.  По този повод художникът е обявен за почетен член на Миланската академия на изкуствата. Житейската му съдба завършва през ноември 1977 г. Художникът е реализирал 30 самостоятелни изложби, но сега за първи път творчеството му ще бъде представено по начин, който да документира различните естетически трансформации, през които минава четката му.