Медия без
политическа реклама

Българското съвременно изкуство в огледалото на германеца

Кураторът Грегор Янсен представя няколко поколения художници в галерия "Структура"

 Heдко Солаков. "Нощ", 1982, маслени бои върху платно
Снимки Емил Л. Георгиев
Heдко Солаков. "Нощ", 1982, маслени бои върху платно

Германският изкуствовед, куратор и критик Грегор Янсен — дългогодишен директор на Кунстхале в Дюселдорф и знакова фигура от европейската визуална сцена, подреди в столичната галерия „Структура“ (на ул. "Кузман Шапкарев“ 9) произведения на

 

16 български съвременни артисти,

подбрани лично от него — инсталации, обекти, рисунки,  видеа и дори картини. Голяма част от авторите (и някои от произведенията) сме виждали през последните години в поне две подобни изложби в София, но с малко по-различни творби. Последната бе открита преди два месеца в галерия DOZA под името „Няколко начина да спечелим света“ и представляваше поглед към историята на българското съвременно изкуство чрез перформативното му себепредставяне.

Според изкуствоведа Мария Василева, основателка на „Структура“, изложбата „Отвъд всякакъв разум. В огледалото на сюрреалистичните времена“ е доста по-различна. Тя е част от „Гореща линия” — проект на галерията, който целѝ

 

да отвори съвременното българско изкуство към света,

привличайки вниманието на утвърдени международни куратори. А в DOZA преди няколко месеца са били представени качествени и интересни работи, но без концепция — с идеята да се предложи да се дарят на центъра Помпиду. Но първо трябвало да се намерят хора, които да ги платят на авторите. Тези опити продължавали „вече 7, 8… 10 години“.

„Освен запознаването на чуждестранни куратори с работата на български художници и евентуалното им представяне в чужбина, проектът „Гореща линия“ е и възможност нашата арт сцена да погледне себе си през външни очи — обяснява галеристката. - Като цяло на Запад нямат представа, че

 

в България има активна и интересна съвременна сцена.

Като дойдат тук чужди куратори, те остават изумени, че има толкова интересни художници, добре артикулирани, които могат да си представят работите на английски и правят много адекватни неща“.

Самият Грегор Янсен пише в текста си към каталога, че в България с удоволствие се е  запознал с няколко десетки художници и техни творби, и често се е чувствал като в родно място - земя, която е чужда и все пак някак позната. „Беше като да си в сън, като да си в ново царство на знаци или препратки.“

Изложбата няма представителен характер. Изборът на куратора, направен при двете му гостувания (за по 4 дни) у нас, е бил инстинктивен. Той е участвал и в журито на наградата БАЗА през лятото на 2022 г., откъдето добива впечатления от по-младите художници. Въпреки че няколко поколения артисти са представени с най-различни теми: технологии, екология, политика, история… и широко многообразие от изразни средства, идеята му не е да покаже цялостна картина на съвременното изкуство.

Всеки елемент от дългото заглавие на изложбата има своите обяснения: „Отвъд всякакъв разум“ — защото кураторът смята, че днес

 

разумът е застрашен от начина ни на живот и от политиката.

„В огледалото на сюрреалистичните времена", защото той намира съжителството в София на архитектура и история от различни епохи (Древният Рим е до Османската империя, а Дворецът от Третото българско царство е съсед на бившия Партиен дом от тоталитаризма) за сюрреалистично. Огледалата пък говорят за интереса на авторите към собствената им идентичност и история.

Изложбата обединява няколко различни поколения, жанрове и теми. Още във фоайето зрителят е посрещнат от творбата на

Правдолюб Иванов „Детство“ (2014 г.) — от стената срещу входа стърчи стар модел съветски диапроектор, марка „Пионер“, комбиниран с бургия, която излиза от прожекционната му тръба и се забива в стената. Който е бил дете през 60-те, 70-те и 80-те, е гледал приказки или учебни и пропагандни филми на такъв. Идеята на произведението е в превръщането на това устройство в бормашина, събаряща стени и рушаща системи. Машината обаче е забита твърде високо в стената и кабелът ѝ не може как да стигне до ел. контакта. Това е спомен, формирал не едно поколение и стимулирал неговите надежди и въображение, но е напълно неразбираем за следващите поколения.

С проекта „Монумент на изтеклото време V“, Красимир Терзиев реанимира някои от своите вече неработещи устройства (лаптоп, таблет, телевизор), като гравира върху угасналите им завинаги екрани изображения на отражението на техните потребители. Както използваната технология, така и резултатът преобразяват екраните в нещо много подобно на гравираните надгробни плочи от черен гранит.   

„Има зими, за които никой не е подготвен (пролет)“ е второто произведение на Терзиев в изложбата. Във време, когато виртуалните светове симулират все по-съвършено  реалността, художникът вкарва и трето измерение. Неговите дърва за огрев съществуват между реалното и виртуалното. Само дето не могат да стоплят никого.

Полиптихът на Мартина Вачева „Влакът се движи с години закъснение“ обединява (засега) шест платна-вагони, пътниците във всеки от които илюстрират явления, водещи до постоянното закъснение на композицията България. Има вагон „Съвременни пещерни хора“, вагон „Държавни крадци“ и други обществени деградации. Творбата, започната тази година, ще продължи да се развива до неясно бъдеще. Мартина Вачева е представител на новото поколение съвременни артисти у нас, като първата си самостоятелна изложба прави преди 7 години в родния й Пловдив. Днес биографията й включва самостоятелна изложба в един от трите най-големи музеи в Германия - Folkwang Museum, и наградата на 33-ото биенале Ljubljana Biennial of Graphic Arts.

Кинетичната светлинна инсталация „Дърво на зрението" на Людмила Миланова включва прожектор, кръгло огледало с електрически механизъм, с чиято помощ светлинен лъч обикаля и „разглежда” цялата галерия. Следвайки древната теория за зрителния лъч, в която се приема, че окото хвърля светлина върху това, което гледа, лъчът води погледа на посетителите. Родената във Варна художничка живее и работи в Кьолн, където завършва първо медийна теория в Университета, а след това и визуално изкуство в Кьолнската академия. Има 3 самостоятелни изложби в Германия и десетки участия в общи и самостоятелни изложби в Европа и България.

„Нощ” (1982) на Heдко Солаков е най ранното произведение в изложбата и пред него посетителите се застояват най-дълго. На платното с размери 100/81 см., рисувано, докато Солаков е в казармата, е изобразена нощ в спалното помещение на войници от Строителни войски — и в него има много за разглеждане. Сънищата им са пълни с образи, сякаш излезли от картините на Бош, книгите на Маркес, циганския фолклор и войнишката еротика. Тази пъстра тълпа се рее над и около спящите, като сгъстява много живописно казармената атмосфера.

Останалите участници в изложбата, реализирана с подкрепа на Национален фонд "Култура" и Гауденц Б. Руф, са Аарон Рот, Димитър Солаков, Леда Екимова, Надежда Олег Ляхова, ninavale, Радостин Седевчев, Кирил Прашков, София Грънчарова, Стефан Николаев и колектив: Красимира Буцева, Джулиан Шехериян и Лилия Топузова. „Отвъд всякакъв разум. В огледалото на сюрреалистичните времена“ ще продължи до 3 юни.

Още по темата