+359 е не само международният телефонен код на България, но и името на най-новото място за съвременно изкуство в столицата. Основаната през 2017 г. галерия +359, чието основно пространство е съхранената водна кула в Лозенец, ежегодно организира там осем изложби. 

Проектираната от германски архитект в самото начало на миналия век кула изглежда като

излязла от приказка на братя Грим,

но стените ѝ не са украсени с косите на Рапунцел, а със зелен „интерактивен" бръшлян, който сменя цветовете си според сезона. Вместо по зидовете ѝ да се катерят разбойници, вътре по стълбите между петте ѝ етажа се катерят любители на съвременното изкуство. За разлика от останалите столични галерии, изложбената площ на тази историческа забележителност е разположена вертикално. Това предопределя и значението на мястото като много съблазнително за създаване на site-specific инсталации и изследване на широк диапазон от идеи и стратегии в съвременното изкуство, провокиращи нови гледни точки.

В основния изложбен план на галерията са включени съвременни артистични практики, свързани с изследователска работа, документиране, архивиране, използване на необичайни техники и материали… Всичко това можем да наблюдаваме и в изложбата „Трябва да си представяме Сизиф щастлив" на Радостин Седевчев. С помощта на идеята за сизифовския труд авторът изследва глобалния въпрос за смисъла на човешкия живот, същността на времето, пътя към щастието.

Сизиф бил зъл, алчен, хитър и често жесток човек, който смятал себе си за по-умен дори от Зевс и често мамел боговете. Известен е най-вече с това, че пленил Смъртта (Танатос), в резултат на което хората престанали да умират и вече нямало кой да принася жертви на боговете. „Но кой не би намерил нещо привлекателно — дори и героично в неутолимата страст и

предизвикателното размахване на юмрук,

с които той изживял (всъщност надживял) живота си?“, пита Стивън Фрай в своя прочит на древногръцките митове.

Затова и боговете отредили на Сизиф специално наказание: да бута безспир голям камък до върха на една планина, ако иска да постигне безсмъртие. Но всеки път на косъм от върха, когато му изглеждало, че почти е успял да го изтласка и мъките му най-накрая ще приключат, силите го напускали и камъкът се търкулвал обратно в подножието. Кафка използва Сизиф като метафора за безсмислието на съвременния живот, изпълнен със страдание и мъка, и лишен от всякакъв смисъл. Много художници, поети и философи са откривали в мита за Сизиф илюстрация за абсурда на човешкия живот, безплодните усилия, безпощадната жестокост на съдбата и непобедимата сила на гравитацията. Но някои забелязват и нещо, което говори за смелост, съпротива, издръжливост и духовна сила на хората и вяра в собствените им сили. 

Заглавието на изложбата е взето от известното философско есе на Албер Камю от 1942 г.  „Митът за Сизиф“, което завършва така: „Самата борба на порива към върховете е достатъчна, за да изпълни човешкото сърце. Трябва да си представяме Сизиф щастлив”. Тази оптимистична трактовка е избрал и Радостин Седевчев. 

През 2018 г. художникът, който има обичай да работи с намерени обекти, документи, фотоси - най-често от битаците или антикварните магазини, намира куп стари тетрадки. В тях между 1946 и 1947 г. някой много старателно и четливо (като за поколения напред) е преписвал от световноизвестните енциклопедии Meyers Lexikon и Larousse данни за броя на жителите в хиляди градове по света. 

Връзката с мита за Сизиф е в (привидната) абсурдност

на положените усилия, защото още тогава данните вече са били остарели — използваните енциклопедии са издадени през 1909 г.

За целите на изложбата авторът в някаква степен е повторил „абсурдното" занимание на преписвача, като е копирал стотици страници и ги е подредил по стените на Кулата. Освен това е сумирал всички числа от тетрадките и е издялал от камък крайния резултат като някакъв вид „корона на безсмисления труд" — както казва в интервю по БНР самият художник.

В известен смисъл и посетителите на изложбата повтарят съдбата на Сизиф, като се катерят по стълбищната спирала на Кулата и се взират в колонките с имена на градове по азбучен ред и числа. Имат ли тези сухи статистически данни някаква връзка с ценността на човешкия живот? Който обърне внимание на буквата S, може да забележи, че през 1909 г. населението на София е било 68 000 души — и какво от това? 

Накрая на изкачването, в най-високата част на Кулата, има нещо като награда за положените усилия. Тя ни дава актуална информация, като ни позволява да осъзнаем, че във времето на безспирния дигитален поток всяко събитие ни изпреварва, преди да успеем да го регистрираме. Именно тези постоянни промени генерират звуков съпровод, дело на Антони Райжеков. 

Целта на тази изложба е да се запитаме дали крайният резултат е най-важният, или това е самият процес на опитите ни да го постигнем? Ако приемем второто, Сизиф наистина би бил щастлив, но само ако вярва, че един ден 

проклетият камък ще спре да се търкаля,

защото е стигнал върха. Това пък ни подсеща за „Ролинг Стоунс“ и някои други рокзвезди. Какво кара хора на почтена възраст, милионери като Мик Джагър и Кийт Ричардс, Боб Дилън, Пол Маккартни и Ринго Стар — вече във или близо до деветото си десетилетие, да продължават да бутат към върха тежкия товар на концертите, безкрайните турнета и записи? Изглежда за тях щастието е в процеса, а не в самия успех.

Изложбата „Трябва да си представяме Сизиф щастлив“ ще остане във Водната кула до 24 септември. Ако решите да я посетите, имайте предвид, че работното време на галерия +359 е ограничено до три следобеда в седмицата — четвъртък, петък и събота от 14 до 19 ч.