facebook
twitter

Култура

Без Бетовен нямаше да има ни рок, ни джаз

1 163
 Уикипедия

Каква щеше (или по-скоро каква нямаше да бъде) съвременната музика, ако преди 250 години не се бе родил геният Лудвиг ван Бетовен? "Дойче веле" задава този въпроси в своя документален филм "Eine Welt ohne Beethoven?" („Свят без Бетовен?“ Той демонстрира как работата на великия немски композитор е повлияла на съвременното поколение музиканти

Идеята за филма е на Мартин Родевиг. "Често срещани са фразите, че Бетовен е новатор и е променил света. Исках да видя какво е останало от него, какво въздействие има днес", казва режисьорът. В седемте части водещата Сара Уилис, която е и изпълнител на валдхорна в Берлинската филхармония, се среща с музиканти, композитори, музикални мениджъри и експерти от цял свят, за да открие какво би липсвало на музикалния свят, ако не беше иновативността на Лудвиг ван Бетовен. 

Простата идея на Бетовен да използва четири ноти като начален мотив в прочутата Пета симфония е възприета от много рок звезди, особено през 60-те и 70-те години. Тя вдъхновява например британската рок банда "Джетро Тъл" за хита им „Locomotive Breath“. "Мисля, че ако Бетовен живееше днес, той щеше да бъде мърляв рокер, каращ мотор в калта", казва лидерът на групата Ян Андерсън във филма. „Класиката ни оформи, влияе на мелодиите и ритъма ни“, отбелязва китаристът от "Скорпиънс" Рудолф Шенкер, който смята, че началото на Петата е родоначалник на всички рифове в европейския рок.

Творчеството на Бетовен не винаги е срещало разбиране сред съвременниците му. Особено по-късните му творби са останали загадка за мнозина. Джазменът Уинтън Марсалис смята, че например за своя Струнен квартет №16, опус 135 немският композитор е бил повлиян от африканската музика.

На Бетовен се приписват много качества: революционер, който поставя нови стандарти със своите симфонии, предшественик на романтизма, майстор на импровизацията. Цикълът му от песни "До далечната възлюбена“ (1816) се превръща в своеобразен прототип за "концептуален албум" в поп и рок музиката. Основната тема на заключителната част на неговата „Девета симфония“ днес е химнът на Европа, символ на свободата и солидарността, макар че и нацистите в Третия райх са използвали музиката на сънародника си за пропагандни цели.

90-минутният филм "Свят без Бетовен?" е третата и последна част от проекта на Дойче веле, посветена на музикалното наследство на композитора, чиято 250-годишнина Германия празнува тази година.

Ключови думи:

Бетовен, 250 години, рок, джаз
3

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Страхотен ден в Харлем!

13.08.2020

505
Вл. Стефановски: Изкуството гради мостове, а политиците бавят пътищата

26.07.2020

228
Почина любимият композитор на Клинт Истууд

03.06.2020

384

Коментари

RockMusicbox

То за рок музиката /заедно с всевъзможните и превъплъщения/ е ясно, но къде точно се вписва джазЪт за мен е мистерия. А за влиянието на африканската музика в творчеството на Бетовен, предполагам могат да се напишат докторати. Тепърва. Политкоректно би било.

hamel

А без Моцарт?

Ай тва са гении - а как ний учехме музиката, като малки пишлигари - Тр. Миланов, Стойка?

Flamand

Джазменът Уинтън Марсалис смята, че например за своя Струнен квартет №16, опус 35 немският композитор е бил повлиян от африканската музика.

Всъщност Марсалис казва за този квартет (опус 135 между другото) нещо малко по-различно:

"Beethoven understands the rhythmic relationship of three beats in a two-person environment. This is typical for African music or music from the Middle East - that's where he probably got it from, from Turkish music."

 

Влез или се регистрирай за да коментираш