Тя е убедена, че истината трябва да се заявяват директно в очите, той вярва, че има неща, които не бива да се казват, поне не и пред определени хора в определени ситуации. Тя е загрижена за екологичното бъдеще на планетата, той предпочита да не се занимава с проблеми, които не могат да се решат в близкия половин-един час. Двама съпрузи, които сякаш нямат нищо общо в житейските си приоритети освен необходимостта да си противоречат един на друг. Те са героите на отличните Теодора Духовникова и Захари Бахаров в комедията „Това не го казвай!“ на Саломе Льолуш – 39-годишната дъщеря на големия френски кинорежисьор Клод Льолуш, създател на култови филми като „Един мъж и една жена“, „Да живее животът“, „И сега…дами и господа“, „Смелостта да обичаш“, „Най-хубавите години от един живот“ и десетки още. Преводът на пиесата е на Снежина Здравкова, а режисьорът, превърнал я в спектакъл, е Явор Гърдев.

В елегантната софистика на диалога между двамата герои „теоретичната“ позиция на всеки от тях се случва на практика и да се промени – в зависимост от въвлечеността им в ситуацията или просто от любов към спор(т)а. Семейният конфликт, разгледан в десетина трогателно драматични епизода, започва след гости у свекървата, пред  която Жената на Духовникова без увъртане е заявила, че „сладкишът е сух“. Според Мъжа на Бахаров това ще нарани майка му и ще я накара да мисли, че винаги им е поднасяла сух сладкиш. Вариантите на скандал ще преминат през всевъзможни теми, някои от тях по-лековати, други съвсем не толкова безобидни. Съпрузите ще се препират защо трябва или не трябва да се трие историята в телефоните; трябва ли и в кой момент от връзката да признаем на партньора, че страдаме от опасна заразна болест; да угодим ли на някого, който иска да бъде назоваван като жена макар очевидно да е мъж, или да го изобличим като лъжец; кога в случаите от интерес на #MeToo става дума за изнасилване, кога за изнудване или разплащане за облаги; редно ли е да объркваме допълнително и без това сложното родословие на модерното семейство, износвайки като „утроба под наем“ бебето на близък роднина…

Във всяка от сцените Съпругът на Захари Бахаров спазва ироничен, овладян и добре възпитан тон, на моменти „пробиван“ от невъзможен за сдържане гняв или нежност; Съпругата на Духовникова е емоционална, често гневна и нахъсена до крайност. Двама души, които се обичат, но са достатъчно себични, за да не си го признаят. Този виртуозен спектакъл-игра на Явор Гърдев за подводните камъни в партньорските, семейните, приятелските отношения благодарение на вложеното в текста от Саломе Льолуш се докосва до почти всички актуални теми, издигнати или върнати на дневен ред поради особеностите на времето, в което живеем: нахлуването на технологиите в личното пространство, дискриминацията на жените, педофилията, сексуалните посегателства и манипулации, ковид, сурогатното майчинство, естетическите корекции, лявото и дясното в политиката и в крайна сметка…човещината, до която опира всичко.     

Но... Да, има и едно голямо „но“. Все пак става дума за френска драматургия, нали? Едва ли френският контекст би „препънал“ българската публика. Кому е нужно побългаряването с родни имена и топоними, изтъкването на елитния статус на двойката със споменаването на президентското семейство и в частност Деси Радева, на Бойко Борисов и Цветелина Бориславова, та чак и пиара на Народния театър Велислава Кръстева? Ако проблемите на героите са ни чужди, те няма да ни станат по-близки със смяната на няколко имена; ако пък се припознаваме в тях, защо ни е подобно елементаризиране?!... Ако тук отговорът е флирт със зрителя, който чете жълта преса, то споменаването на писателя Виктор Пасков, при това отдавна покойник, в определено нелицеприятен смисъл, е направо необяснимо и нелепо. Нека онзи, който напише нещо по-хубаво от „Балада за Георг Хених“, пръв хвърли камък…

Преводачката на пиесата Снежина Здравкова специално за "Сега" обясни: "Във всяка страна, където се играе, този текст се адаптира към нейната реалност. На авторката се изпраща пояснение с какво се заменя френското име и защо", изтъкна тя, добавяйки, че промените са според реалиите и примерно догодина може някои неща вече да бъдат подменени с други. "Но Мангъров със сигурност ще остане. Във френския вариант е неговият аналог", посочи Здравкова. Очевидно, в нашето представление нищо не е било "побългарено" безконтролно и всичко е одобрено от Саломе Льолуш, става ясно от обяснението й. Разбира се, предполагахме, че такава клауза в договора за правата съществува. Но пък сигурно и никой не ни е задължил да го правим това с промените, поне не по този жълтеникав начин...

Автор на черната сценография и костюми за спектакъла „Това не го казвай!“ е обикновено многоцветната Свила Величкова, а на светлинния дизайн – Стефан Н. Щерев. Следващите представления са на 8, 9 и 10 март в София, на 16 март във Варна, а на 8 април в Пловдив.