Медия без
политическа реклама

Астрономи разгадаха шедьовър на Вермеер

22 Авг. 2020
 Ян Вермеер, "Изглед от Делфт", 1659 г.
Ян Вермеер, "Изглед от Делфт", 1659 г.

Произходът на прочутия пейзаж на Вермеер "Изглед от Делфт" отдавна озадачава историците. Картината е от родния град на художника, но точно кога е направена е загадка. Екип от американски астрономи е открил улики, скрити в произведението на изкуството. Изследването е публикувано в списанието за астрономия Sky & Telescope. 

От Вермеер до нас са стигнали 35 картини. Най-известната е „Момичето с перлената обица“. Част от това, което прави тази картина толкова завладяваща, е майсторското използване на светлината - очите на момичето сякаш светят, докато то се взира право в нас. Картината се радва на нестихващ интерес, през 1999 вдъхновява роман, озаглавен по същия начин, а 2004 г. по нея е заснет филм.

Може би не сте запознати с „Изглед от Делфт“, пейзажа, определен от писателят Марсел Пруст като

 

„най-красивата картина в света“.

 

Геният на Вермеер тук кара зрителя да се чувства така, сякаш наистина е в Делфт и усеща лъчите на утринното слънце, което осветява сцената отвъд водата.

Или на следобедното слънце? За живота на Вермеер не се знае много и специалисти от векове се опитват да разберат повече за изобразената гледка - преди всичко кога и къде е нарисувана. Някои експерти смятат, че светлината в пейзажа идва от запад, докато други твърдят, че тя пада директно отгоре.

Сега екип изследователи от Тексаския университет, воден от астронома Доналд Олсън, са решили загадката, отчасти благодарение на необикновения начин, по който Вермеер пресъздава играта на светлината и сенките. Кога и къде е рисувана? Според учените, денят е бил 3 или 4 септември 1659 г., часът - 8 сутринта, а мястото - стая на втория етаж в местен хан. 

Олсън заедно с колегата си астроном Ръсел Доушър и трима студенти предприемат мултидисциплинарен подход към проучването си. Те работят около година по проекта, като изучават топографията на града по карти от XVII до XIX  век и чрез Google Earth. Така стигат до заключението, че художникът е гледал в посока север от втория етаж на двуетажен хан сградите, разположени от другата страна на пристанището Колк в южния край на родния му град. Студентите са очертали ориентирите на картината с Google Earth и са изчислили ъглите и разстоянията, за да установят, че тя представлява поглед с ъгъл от 42-градуса през пристанището към Делфт.  „Google Earth е грандиозно точен, що се отнася до разстоянията и ъглите, затова го използвахме като наша измервателна линийка“, казват те. 

Онлайн проучването е последвано от физическо посещение в Делфт от Олсън и Доушър, по време на което пенсионираните преподаватели правят свои собствени измервания и масив от снимки, за да потвърдят и разширят заключенията на студентите.

Важна улика било откриването на кулата на Новата църква (Nieuwe Kerk), разположена вдясно от центъра на пейзажа. Някои експерти заключават например, че

 

картината е създадена през 1660 г.,

 

но кулата изключва тази възможност. Картината на Вермеер показва отворите в камбанарията като празни, а инсталирането на механизираните камбани - които и днес са там, започва през април 1660 г. Така като възможност остават само първите месеци на годината, но дърветата в Делфт не биха имали толкова листа преди края на април или началото на май. Толкова за 1660 година.

Що се отнася до часа, погледнете часовника на картината. За мнозина стрелките на часовника показват време малко след 7 ч. Но авторите на новото изследване са забелязали в други картини от периода, че стрелките винаги са в една линия. Допълнителни изследвания са разкрили, че часовниците по това време всъщност не са имали две стрелки, а само една - за часовете.  Имайки това предвид, часовникът по-скоро сочи 8 сутринта. 

Откриването на датата било малко по-сложно, но отново осмоъгълната кула на Новата църква дала отговора. Всеки от осемте ъгъла на кулата има своя каменна колона.  Дясната страна на най-средната колона е осветена, а лявата е в сянка.  На следващата колона вляво обаче има тънка ивица светлина, която не е блокирана от централната колона. Доверявайки се на

 

внимателното изобразяване на светлината и сянката при Вермеер,

 

екипът успява да използва този фин детайл, за да установи точния ъгъл на слънчевата светлина, показан на картината. "Това е нашият ключ", казва Олсън. 

Екипът използвал астрономически софтуер, за да определи всички дни, в които слънцето е било точно под този ъгъл около 8 сутринта. Софтуерът върнал два периода - единият през април 1660 г., който бил отхвърлен поради посочените по-горе причини, а другият бил 3 или 4 септември 1659-а.

Дните, изчислени от изследователите, най-вероятно са тези, в които Вермеер е направил предварителните си наблюдения и е скицирал картината. "Известно е, че Вермер е работил бавно - казва Олсън, - Запълването на всички подробности върху голямото платно на шедьовъра му може да отнело седмици, месеци или дори години."

И все пак, „неговото забележително точно изобразяване на отличителния и мимолетен модел на светлината и сенките върху Новата църква предполага, че поне този детайл е бил вдъхновен от директно наблюдение на осветената от слънцето кула, издигаща се над стените и покривите на Делфт“.

И сега знаем кога.