"Какво се случи с мъжа, заклещен в асансьора", Ким Йонха

превод Ирина Сотирова, издателство "Розета"

Как можем да сме сигурни, че един очевидно абсурден текст не описва буквално случила се ситуация? По какво да преценим дали това е плод на разюздана фантазия, или някъде, на далечно непознато място хората живеят именно така? А може би откъслечните фрагменти информация, с които разполагаме, ни карат да си доизмисляме образ на странни страни, докато авторът се забавлява да гради въображаеми светове.

Още от самото начало се сблъскваме с мистификация: авторът на книгата разказва за героя си, който е автор на художествени произведения, който пък е получил писмо от непозната, в което е споделена историята на нейния нещастен брак с вампир, който е писател. Върви му търси края, ако си нямаш работа. От друга страна, въпросният съпруг е наистина много скапан вампир: не пие кръв и се отегчава от секса. Такъв карък като нищо може и съвсем реално да съществува.

Точно както ни е обещано в резюмето на задната корица, разказите на Ким Йонха ни оставят озадачени, но доволни. Те напомнят за албум със стари снимки на непозната фамилия. Виждаме различни сцени, но не знаем дали това е началото или краят на историята; дали образите са на хора, които са се обичали или са били безразлични един към друг; дали все още са живи. Внезапните финали променят перспективата; това, което сме възприели за тъжно, изведнъж придобива комично звучене. Например разказът, от който е взето заглавието на целия сборник – "Какво се случи с мъжа, заклещен в асансьора" – направо си плаче да бъде изпълнен като комедиен монолог. В една безкрайна, безпричинна, необяснима поредица от злополучия и недоразумения, като в кошмар, сънуван лично от Кафка, героят тича, но не напредва; вика, но никой не го чува; бос и мръсен трябва да говори пред публика; говори по телефон, който не работи; непрекъснато е обвиняван, заплашван и съден… и всичко това в някакъв момент от ужасяващо става смешно.

Други сюжети се доближават до криминалния жанр, но всъщност са любовни. Героите на следваща история са удряни от мълния и копнеят да преживеят същото отново и отново. Авторът създава схеми и стратегии на разказване, а след това ги разрушава небрежно и се заема със следващия материал, който някак небрежно, все едно пътьом, решава как ще оформи. Оголено еротични пасажи се редуват с отвлечени философски разсъждения, които се материализират в поредици от събития, които или са случайни, или не са (избухва свръхнова звезда, тракват измити чинии в сушилника, дърво разцепва статуя на Буда, жена прави скандал на касата на супермаркет…)

Усещането е странно, хем неуютно, хем може би забавно, и корицата е много подходяща – не се старае да изглежда красиво, не се старае за нищо, просто сваля картите на масата и те не са карти. И няма маса.