"Шведите знаят как", Антие Щрубел
превод Катерина Димитрова, издателство "Ера"
"Тук шведите идат с трясък и гръм", пееше Пипи Дългото чорапче шведския химн, вероятно без да я е грижа, че и тя самата е също толкова емблематична за нацията, колкото химна и синьо-жълтото знаме. Крале, маса, стена, тройка или детски роман, всички тези пословични шведски неща блестят в съзнанието ни с особена привлекателност. От книгата на Антие Щрубел обаче можем да научим още много за тази страна с романтично хилядолетно минало и добре уредена съвременност.
Поредицата на издателство "Ера" за различни държави по света е разпознаваема и има много почитатели. Това се дължи на красивото оформление на книгите (тук се намесва талантливата Фиделия Косева), както и на високата им информативна стойност, съчетана с изящен стил и добронамерени разказвачи, често надарени с добро чувство за хумор.
В "Шведите знаят как" на преден план определено е информацията. Имаме 250 страници с факти, съпоставки, исторически наблюдения и анекдоти от всякакъв характер, свързани с бита, фолклора, природата и икономиката. И тук по пътищата ни повежда авторка, която е чужденка и има свеж поглед към феномените, с които се сблъсква; но е живяла достатъчно дълго и в Швеция, за да я опознае, да попадне в най-разнообразни ситуации и да види нещата със собствените си очи. Или да не ги види – защото въпреки силното си желание и непрестанни опити, така и до 2022 година не успява и не успява да види с очите си жив лос.
Описвайки различни хора, места и неща, постепенно Антие Щрубел откроява най-ярките черти на националния характер. Практични, без показност, в тесен контакт с природата. "Шведите отдават голямо значение на компромиса. Дискусиите им приличат повече на съвместно преминаване на минно поле, без някой да бъде изоставен, отколкото на битка. В крайна сметка всички трябва да са доволни от изминатия път.“ Присъщата им отстъпчивост води до намиране на взаимноизгодни решения, независимо от мащабите на конфликта. Погледнато в исторически план, тази отстъпчивост има две коренно различни страни. Тя е причина за днешното благоденствие, но в миналото е довела и до неутралитет и негласно сътрудничество с Германия по време на Втората световна война – факт, който е неудобно да се коментира. Така или иначе, тя е довела до „период от 200 години без войни и едно общество, което смята агресивността за сериозно увреждане, а не за нещо мъжко, силно и красиво."
Като литература, "Шведите знаят как" отстъпва значително на други книги от същата поредица. Тук се редуват дълги пасажи от леко хаотично складирани факти, и епизоди, в които става дума за личните преживявания на авторката, например за нейната вила на брега на едно езеро. Всичко, което е пречупено през нейния собствен опит, изведнъж става далеч по-интересно и самият разказ е по-увлекателен. При това, като описва високите тавани и белия цвят на стените, тя вмъква множество факти, например за рудата, от която като страничен продукт се извлича характерната червена боя. Така виждаме връзката между отделните късчета знание, вникваме в причините за това или онова, и е много по-лесно да си подредим в ума и да запомним какво сме прочели. От превода и окончателната редакция има какво да се желае, а това също накърнява удоволствието от четенето.
Но дори да си има известни неудобства, пътешестването по света си заслужава. С ферибот, с кану, със самолет или у дома, с книга в ръка, Швеция е прекрасна дестинация.