Кога може да се получи повече от наследството, ако един човек е имал принос към наследственото имущество?

А.Е., София

Законът за наследството (ЗН) е направил опит да се погрижи за защита на правата на близкия кръг на наследодателя - деца, съпруг, родители, братя, сестри, лели, братовчеди и т.н. Той определя четири реда, по които се наследява, като всеки кръг изключва следващия. Изрично е определено, че децата наследяват поравно, както и че те, от своя страна, наследяват поравно със съпруга. Както и че ако няма деца, наследяват родителите. Ако и тях ги няма вече, наследници стават братята и сестрите, после идват възходящи във втора или по-горна степен - братовчеди, лели.

В тези разпоредби е определено и кой каква част от наследството има като запазена част. Тя се получава, когато наследодателят остави низходящи - деца, внуци или пък родители или съпруг. Той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Тя се изчислява чрез закона в различните вариации. Например такава част, в случай че остават деца, а няма съпруг, ще е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или само на преживелия от тях пък е 1/3. Такава запазена част обаче нямат братята и сестрите. Те наследяват веднага след децата и родителите и заедно с баба, дядо, прабаба, прадядо. Нещо повече. Те изключват всички останали съребрени роднини - братовчеди, племенници, чичовци, лели и т.н. Последните наследяват само ако наследодателят не е оставил братя и сестри. 

Така описано, всичко изглежда точно и изчислено. В раздела за наследяването по закон обаче има две разпоредби, които дават възможност за получаването на по-голяма част от наследството от определена група наследници. В едната е записано, че "наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за него, получават в наследство обикновената покъщнина, а ако се занимават със земеделие и не са възнаградени по друг начин, и земеделския инвентар на наследодателя". Има и втора възможност - "сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза. Увеличението може да се даде в имот или в пари". 

При първата хипотеза има автоматично придобиване на имуществото от страна на съответния наследодател. Ако е налице условието, че той не е възнаграден по друг начин, човекът придобива директно покъщнината или земеделския инвентар. Това имущество просто се изкарва от делбената маса и се получава от съответния наследодател, който отговаря на законовите изисквания. Естествено всеки от другите сънаследници може да оспорват това на пълно основание. 

При втората хипотеза  обаче нещата стоят по различен начин. Тук законодателят казва, че наследниците "могат да искат при делбата". Т.е. всеки, който претендира за повече наследство по този текст, трябва да предяви иск. Тук има повече проблеми и по отношение на доказването на приноса за увеличаването на наследството.