Медия без
политическа реклама

Наследството може да се раздели и приживе

Възможно ли е човек да каже как да се раздели имуществото му преди смъртта, за да не стават скандали?

Е.Н., София

Законът за наследството (ЗН) се опитва да отговори на всевъзможни житейски хипотези. И една от тях е именно разделянето на наследството преди смъртта. Законът позволява на всеки наследодател да раздели имуществото, което притежава към даден момент, включително и приживе. Според чл.77, ал.1 от ЗН той може дори да включи в тази т.нар. приживна делба и запазените части на бъдещите наследници.

Запазените части са изрично определени в наследствения закон и право на тях имат съпрузите, преживелите родители, децата и внуците. Те трябва изрично да бъдат спазени и при приживната делба. Последната се различава от доброволната делба - която се извършва с договор, и от съдебната делба - при която разпределението се извършва посредством съдебно решение.

Делбата приживе се извършва или с акт за дарение, или със завещание. Това от своя страна означава, че тя е строго формален акт. Условие за действителността й е да бъдат включени всички наследници със запазена част. Следователно приживната делба може да бъде извършена с един или с няколко последователни акта, но така, че имотите да бъдат разделени между всички наследници. Това означава, че ако към момента на делбата наследодателят има деца и съпруг, то те задължително трябва да получат дяловете, които биха им се паднали при нормалното, естественото наследяване след неговата смърт. В противен случай направеното от наследодателя приживе разпределение ще е недействително и лесно ще бъде отменено в съда.

Сънаследник, който с делбата е ощетен, може да иска възстановяването на частта си от другите наследници. Ако разпределението е направено с акт за дарение, то може да бъде оспорено. Интересно е да се отбележи, че не се допуска фактическа отмяна на делбата, ако преди постановяването на съдебното решение делът на увредения бъде допълнен в пари или натура от останалите сънаследници. Това правило важи чак до решението на последната инстанция. Т.е., дори и обявлението на останалите сънаследници, че това ще бъде направено, да стане на последното заседание преди произнасянето на решението на окончателната съдебна инстанция, то приживната делба ще си остане действителна. Тук е важно да се отбележи, че не е задължително съгласието на увредения наследник да получи точно предлаганото му, защото в такива случаи на уравняване и разпределение съдът действа служебно. И ако прецени, че съответният дял - в имоти или пари, е достатъчен, това ще е и окончателно.

При приживната делба на имущество в нея може да бъде включено всичко - пари, недвижими имоти, коли, движими вещи, отделни вещни права - например право на строеж, на пристрояване или надстрояване, и дори търговско предприятие. Ако в нея не са включени всички имоти, които наследодателят е притежавал, неподелените имоти се делят съгласно закона, доколкото наследодателят не е разпореждал другояче. Това означава, че ще важат правилата за наследяване по закон, а не тези по завещание. При първото ЗН изрично е определил начина и разпределението на наследяване. Така например тук е записано, че децата на починалия наследяват по равни части. Ако няма деца, то тогава наследяват родители, дядо и баба, съпруг. Ако няма никой от тях, то тогава са братята и сестрите, ако и те липсват, то следват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. 

Още по темата