Медия без
политическа реклама

Освобождаването от съсобственост става с продажба или делба

Как човек може да се отърве от съсобственост? Задължително ли е да има делба? Може ли да има продажба на съсобствен дял?

Ж.К., София

До съсобственост може да се стигне по много начини - при продажба, замяна, дарение и най-често при наследяване. В тези случаи хората се сдобиват с отделни дялове, които обаче са в идеални, а не в реални части. Нещо, което означава, че освобождаването от такава част не става много лесно.

Според закона за собствеността (ЗС) всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и така, че да не пречи на другите съсобственици. Изрично е записано, че когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Това е единият вариант за действие - човек не се освобождава от съсобствения дял, а се ползва от благата на имота, като например взима част от получаван наем или рента.. 

Другият вариант на действие е свързан с възможността за продажба на частта от съсобствения имот. Продажбата на трети лица е възможна само след като се представят пред нотариуса писмени доказателства, че е предложено на другите съсобственици да купят тази част. 

Най-добре е това да стане с нотариална покана. В нея трябва задължително да се посочи, че на съсобствениците се предлага да изкупят частта на цената, по която е договорено с третото лице. Може да бъдат определени дата, час и място, на което съсобствениците да се явят, за да изкупят съответната идеална част. На всеки един от съсобствениците трябва да се направи отделно предложение. Ако са например четирима, трябва да се изпратят четири отделни покани за всеки от тях. Ако те не пожелаят да купят съответната част на определената цена, то това развързва ръцете да се продаде на трето лице.

Пред нотариуса писмено трябва да се декларира, че никой от съсобствениците не е приел съответното предложение. Ако декларацията е неистинска или третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата. Ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, то се обезсилва по право.

Друг вариант на действие е записан в чл.34 от ЗС. Според въпросната разпоредба всеки съсобственик може въпреки противна уговорка да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот. Доктрината и законът познават два вида делби - доброволна и съдебна. Всеки от съсобствениците може да иска своя дял в натура - в случая реална част от имота. Ако имотът е неподеляем, той се дава на един от съсобствениците, а дяловете на останалите се изравняват с пари. 

Законът казва, че ако имотът не може да се "подели удобно", тогава може да се изнесе и на публична продан и всеки получава за своя дял пари. Отделно от това всеки от съделителите може да участва в наддаването при самата публична продан. При делбата обаче е задължително да участват всички съсобственици. 

В първото заседание при съдебна делба всеки може да възрази против правото на някого да участва в делбата или против размера на неговия дял. Това е важно особено при деленето на наследствени имоти, защото при него се разглеждат включително оспорвания на произхождение, на осиновявания, на завещания, на истинността на писмени доказателства. Съдебната делба минава през две фази. Първата е по нейното допускане. Ако съдът приеме, че тя е допустима, в решението трябва да се произнесе изрично между кои лица и за кои имоти ще се извърши, каква е частта на всеки. Следва втората фаза, при която се извършва реалното разделяне на имота.

Ключови думи:

съсобственост, консулт

Още по темата