Една група наследници винаги има право на една запазена част от наследството. Законът е изричен, че "когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството". Веднага след това се определя, че "частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя".
Право на запазена част имат единствено т.нар.законни наследници - деца, внуци, родители, съпруг. Тази запазена част се определя и гарантира по специални законови формули.
Законът за наследството разпорежда, че при низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, тази запазена част е при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.
Каква е ситуацията, ако има съпруг? Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.
Всеки един от хората с право на запазена част може да поиска от съд да получи въпросната запазена част, ако се почувства засегнат. ЗН обръща специално внимание на възстановяването на запазената част и по каква процедура става това. Така наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска през съд намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част.
И тук започват изчисленията. Според ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, то трябва да образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му. От него се вадят задълженията и увеличението на наследството. След това към нея се прибавят даренията, с изключение на обичайните такива.
Завещателните разпореждания пък се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил другояче. Даренията се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшестващите, разпорежда законът.
Когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице. Ако то не направи избор в дадения му от съда срок, то се постъпва по гореописания ред за завещателните разпореждания и даренията.
Когато наследодателят е завещал плодоползуване или пожизнена рента, доходът, съответно размерът на който надминава дохода от разполагаемата част, то наследниците с право на запазена част, които получават голата собственост, имат избор - или да изпълнят завещателното разпореждане, или да изоставят пълната собственост върху такава част от наследствения имот, която се равнява на разполагаемата част, пише в ЗН. Същото изборно право наследниците имат и когато наследодателят е завещал гола собственост върху имоти, доходът от които надвишава дохода на разполагаемата част.
Решението да се изпълни завещателното разпореждане може да бъде взето само със съгласието на всички засегнати наследници без този, в чиято полза то е направено. Същите правила се прилагат и когато плодоползуването, рентата или голата собственост са учредени с акт за дарение.
Законът се спира и на случаите, в които предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно. Ако стойността на завещания или подарения имот надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, то имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. Ако не е надвишена 1/4, заветникът или надареният може да задържи целия имот и да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването.
Когато заветникът или надареният е наследник със запазена част, той може да задържи целия имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно. Те са длъжни да върнат плодовете от имотите, които надминават разполагаемата част, от деня на смъртта на наследодателя, ако искът за това е предявен в едногодишен срок от същата дата, а в противен случай - от датата на исковата молба.
Тук идва и въпросът какво става, ако вече са продадени завещани или подарени недвижими имоти, както и ако има учредявания на вещни права върху тях, извършени от заветниците или надарените? Ако тези отчуждения са станали, преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението, то те могат да бъдат отменени по иск на наследника, ако той не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари. Същото важи за земеделски и превозни машини от значителна стойност. Исковете трябва да се предявят, като се почне от последното отчуждение и се върви последователно към предшествуващите.
