Quantcast
Законът решава въпроса с наследството, когато липсват наследници | СЕГА
facebook
twitter

Консулт

Законът решава въпроса с наследството, когато липсват наследници

1 431

Законът за наследството посочва точно определени категории, които наследяват при смърт на наследодател. Какво става обаче, ако няма наследници?

С.З., София 

 

Общото правило е, че наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на починалия. След това започват и изчисленията кой може да наследява и по колко. Законът за наследството (ЗН) има специална глава - "Наследяване по закон". Именно там са и правилата за това как се разпределя наследството и кой изобщо може да има претенции. Основният принцип е, че се наследява по редове. И то като всеки ред наследници изключва следващия ред при наследяването. Иначе казано, не всеки роднина наследява, а отделно всичко зависи от конкретната ситуация.
Първият и основен ред при наследяването са децата. Правилото е, че децата на починалия наследяват по равни части. Важно е да се отбележи, че като деца на наследодателя се смятат и осиновените от него. 
След това стигаме до хипотезата, при която наследодателят не е оставил деца или други низходящи. Тогава наследяват поравно родителите или онзи от тях, който е жив. Има и една друга хипотеза, която е обаче твърде рядка. Става дума за това, че ако починалият е оставил само възходящи от втора или по-горна степен - дядо, прадядо и т.н., тогава наследяват поравно най-близките от тях по степен.
Ако пък наследодателят е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части. Възможна е хипотеза да наследяват само братя и сестри, но заедно с възходящи във втора или по-горна степен. Тогава първите получават две трети от наследството, а възходящите - една трета. Законът определя, че в тези варианти еднокръвни и едноутробни братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри.
Възможно е починалият да не е оставил нито възходящи от втора и по-горна степен, нито братя и сестри или техни низходящи. Тогава наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. И правилото е - по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. Тук става дума например за чичо, леля, племенници. Важно е обаче да се натърти, че тези въпросни съребрени роднини от 3-та до 6-а степен наследяват само ако починалият не е оставил деца или родители, както и братя и сестри и техните низходящи.

Никога не трябва обаче да се правят наследствени сметки, без да се отчита съпругът. Защото по чл. 9 от ЗН той наследява част, равна на частта на всяко дете. Ако пък няма деца и той наследява заедно с възходящи (родители на наследодател) или с братя и сестри или с техни низходящи, тогава получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака. Ако са над 10 години, тогава получава 2/3 от наследството.

И тук се стига до въпроса какво става, ако няма съпруг и няма нито един наследник от четвърти ред. Отговорът е в чл. 11 от ЗН. Там се посочва, че "когато няма лица, които могат да наследяват, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират".

Държавата наследява и когато няма наследници, защото те са се отказали или са изгубили правото да приемат наследството, или са обявени за недостойни.

Важно е да се знае, че по Закона за наследството недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис.

Още

Дарен имот може да се изключи от запазената част при наследяване
Братът на ЛиЛана осъди държавата за европроекта си

06.05.2022

9905
Украински бежанци напразно се редят на опашки за временна закрила