Quantcast
Законът решава въпроса с наследството, когато липсват наследници | СЕГА
facebook
twitter

Консулт

Законът решава въпроса с наследството, когато липсват наследници

2 371

Законът за наследството посочва точно определени категории, които наследяват при смърт на наследодател. Какво става обаче, ако няма наследници?

С.З., София 

 

Общото правило е, че наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на починалия. След това започват и изчисленията кой може да наследява и по колко. Законът за наследството (ЗН) има специална глава - "Наследяване по закон". Именно там са и правилата за това как се разпределя наследството и кой изобщо може да има претенции. Основният принцип е, че се наследява по редове. И то като всеки ред наследници изключва следващия ред при наследяването. Иначе казано, не всеки роднина наследява, а отделно всичко зависи от конкретната ситуация.
Първият и основен ред при наследяването са децата. Правилото е, че децата на починалия наследяват по равни части. Важно е да се отбележи, че като деца на наследодателя се смятат и осиновените от него. 
След това стигаме до хипотезата, при която наследодателят не е оставил деца или други низходящи. Тогава наследяват поравно родителите или онзи от тях, който е жив. Има и една друга хипотеза, която е обаче твърде рядка. Става дума за това, че ако починалият е оставил само възходящи от втора или по-горна степен - дядо, прадядо и т.н., тогава наследяват поравно най-близките от тях по степен.
Ако пък наследодателят е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части. Възможна е хипотеза да наследяват само братя и сестри, но заедно с възходящи във втора или по-горна степен. Тогава първите получават две трети от наследството, а възходящите - една трета. Законът определя, че в тези варианти еднокръвни и едноутробни братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри.
Възможно е починалият да не е оставил нито възходящи от втора и по-горна степен, нито братя и сестри или техни низходящи. Тогава наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. И правилото е - по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. Тук става дума например за чичо, леля, племенници. Важно е обаче да се натърти, че тези въпросни съребрени роднини от 3-та до 6-а степен наследяват само ако починалият не е оставил деца или родители, както и братя и сестри и техните низходящи.

Никога не трябва обаче да се правят наследствени сметки, без да се отчита съпругът. Защото по чл. 9 от ЗН той наследява част, равна на частта на всяко дете. Ако пък няма деца и той наследява заедно с възходящи (родители на наследодател) или с братя и сестри или с техни низходящи, тогава получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака. Ако са над 10 години, тогава получава 2/3 от наследството.

И тук се стига до въпроса какво става, ако няма съпруг и няма нито един наследник от четвърти ред. Отговорът е в чл. 11 от ЗН. Там се посочва, че "когато няма лица, които могат да наследяват, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират".

Държавата наследява и когато няма наследници, защото те са се отказали или са изгубили правото да приемат наследството, или са обявени за недостойни.

Важно е да се знае, че по Закона за наследството недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис.

Още

При наследяване децата изключват братята и сестрите, а те - лелите
Всички наследници задължително трябва да участват в делбата
Бивш прокурорски шеф осъди държавата да му плати над 220 000 лв.

03.01.2023

2395