Медия без
политическа реклама

Политическата параноя смазва гражданското общество

В днешната враждебна среда неправителствените организации се нуждаят от пълна смяна на имиджа

09 Дек. 2022
Защитата на природата широко се възприема като естествена кауза на НПО сектора и широко се подкрепя.
БГНЕС
Защитата на природата широко се възприема като естествена кауза на НПО сектора и широко се подкрепя.

Всеки у нас, който се докосне до политическия живот, рискува доброто си име. Всъщност, достатъчно е само да покажеш, че си благосклонно настроен към дадена политика, и веднага ще се намери някой да те обвини, че си се наредил на партийна хранилка. А в нашата страна това е толкова компрометиращо, че с лекота разсипва и най-лъскавата репутация.

 

Точно това е големият проблем на неправителствения сектор (НПО) в България. Когато върши добро, рядко някой го забелязва. Но когато гражданска организация се привърже към кауза, в която са намесени политиците, веднага се надигат истерични гласове: „Задкулисието се задейства!“. И немалко българи кимат в съгласие – изследване на социолозите от „Алфа Рисърч“ показва, че за последните 2 години тройно са намалели хората, които вярват, че участието на НПО-тата в законотворчеството е нещо полезно и необходимо.

 

Да правят каквото искат, само да стоят настрана от политиката

 

Добре, защо е така? Нали се предполага, че трябва да подхранваме гражданското общество, към което принадлежат неправителствените организации? Иначе няма какво да балансира огромната власт на политиците и държавата. Това обаче е възможно само в общество, което не настръхва от подозрения всеки път, когато група граждани искат организирано да променят начина, по който се управлява страната.

 

В България такова отношение просто не се толерира. По един доста наивен начин българите схващат работата на гражданските организации като вършене на добри дела, нещо като организирана благотворителност. Например да се помага на сираци или хора с увреждания, да се опазва природата и правата на животните. Такива неща се харесват, защото изглеждат като прояви на хуманност и човещина. Аплаузите обаче мигновено секват и се обръщат на освиркване, ако се спомене, че „експерт от НПО“ участва например в работата по законопроект, държавна стратегия или каквото и да е свързано с управлението на страната.

 

Тогава симпатията към добряците, които се грижат за децата и животните, бързо затъва под слухове за връзки между НПО-тата и мистични „кръгове“ с апетити към властта. Намесват се и „здравите сили“, съсредоточени в разни национал-консервативни групировки, които мечтаят за деня, в който държавата ще държи под строг тъмничен режим НПО-тата като „чуждестранни агенти“. В социалните мрежи изригва негодувание срещу „грантаджиите“, фондациите на Джордж Сорос и „джендърската пропаганда“. И ето, репутацията на сектора става не просто отровна, а направо радиоактивна.

 

Косвена жертва на обществената поляризация

 

Тази параноична атмосфера се захранва от екстремната политическа конфронтация през последните 2 години, която съпровожда ковид пандемията, войната в Украйна и кризите, ударили страната. Хората се разделиха на враждуващи лагери, всеки със своята истина за това, което се случва. В такава обстановка е трудно да поддържаш умерени и неутрални възгледи за каквото и да било.

 

На пръв поглед, НПО секторът няма място в тази борба. Той обаче става нейна косвена жертва. Същите хора, които воюват срещу ковид ваксините и „джендърите“, вдигат мерника и на „соросоидните грантаджии“ от гражданските организации. В тяхната представа за света НПО-тата получават парите си от същите източници, които налагат ваксините и „джендърската идеология“. Тази логика е проста, не изисква никакви проверени факти и доказателства, което я прави на практика необорима. Разпространява се буквално като пожар в социалните мрежи, където за хора със сходно мислене е изключително лесно да се обединят в групи, които стават непроницаеми за алтернативни външни мнения.

 

И вижте какво се получава. От една страна, „Алфа Рисърч“ посочва, че от 2020 г. насам двойно е нараснало недоверието към НПО-тата – от 17.7% на 32.1%. Доверието също е отбелязало ръст, макар и лек – от 31.3% на 34.6%. Малко подобрение в обществения престиж на сектора се забелязва и в Индекса за устойчивост на НПО, публикуван от Българския център за нестопанско право. Паралелното увеличение на доверието и недоверието става за сметка на дела на хората без мнение, който намалява от 51% на 33.3%. Тази картина отразява точно засилващата се поляризация в общественото мнение, настъпила в кризисния период, който започна през 2020 г.

 

Какви НПО-та, това трябва да го върши държавата

 

Сегашната криза и избуяването на шизофренични конспиративни теории не стигат, за да се обясни двусмисленото отношение на българите към НПО сектора. От една страна, хората у нас бавно започват да приемат, че гражданските организации могат да свършат определени неща, които да подобрят живота им. Според „Алфа Рисърч“ българите, които смятат, че НПО могат да разрешат проблемите им, са се увеличили двойно за последните 4 години до 32.4%. Затова хората по-активно търсят контакти и взаимодействие с тях. Парадоксалното е, че в същото време те изпитват неохота (в най-добрия случай), а понякога и откровена враждебност (в най-лошия) срещу представата, че организирани в НПО-та граждани могат да помогнат за по-добро държавно управление, както и за усъвършенстването на политическия процес. Защо се получава така?

 

Откъдето и да оглеждаме въпроса, винаги стигаме до държавата. В съвременния западен свят тя се възприема като необходимо зло, което трябва да охранява гражданското общество от вътрешни и външни заплахи, и да съблюдава спазването на законите. В българското мислене обаче държавата заема централно място. Тя е творец, който изгражда най-напред самия себе си, а след това оформя нацията, направлява икономиката и обучава съзнателни граждани. Когато сме в криза, гледаме към държавата. Когато мислим за миналото, се гневим на държавата за провалите си. Когато си представяме бъдещето, очакваме държавата да го подсигури.

 

В такава мислене трудно се вмества представата, че гражданите могат да бъдат по-умни от държавата. Още по-малко това, че те могат да измислят по-добри политики от нея и да й ги налагат. НПО-тата са едно от проявленията на гражданската независимост и инициативност. Точно този дух на автономия обаче остава чужд на традиционалистки настроеното българско общество. Това прави гражданските организации да изглеждат като чуждо тяло, което се опитва да отнеме на държавата права, които й принадлежат като на самоназован пазител на националния и обществения интерес. Затова за нея е толкова лесно да им прикачи враждебния епитет „чуждестранни агенти“.

 

Забелязвате ли колко често тук се повтаря думата „чужд“ и нейните производни? Не е случайно. В традиционното българско мислене обществото е единен организъм. От тази гледна точка, всичко вътре в него, което се опитва да действа автономно, особено ако се противопоставя на държавата, изглежда като привнесен отвън вирус, който може да се окаже опасен. Такава „органическа“ концепция за обществото е типична за всички страни, които са се развили под влянието на етническия национализъм на „кръвта и почвата“. Очевидно е, че в такава среда е изключително трудно да вирее силен и жизнеспособен НПО сектор. Още по-трудно е за гражданските организации да се намесват, когато политиците и държавните институции вземат решения за обществото. Не просто не им се позволява, а всячески се обработва общественото мнение, че това е против общия интерес.

 

Възможният изход – тотално ребрандиране на гражданското общество

 

В такова положение гражданските организации са поставени в, меко казано, неблагоприятна обстановка. Те изцяло зависят от милостта на управляващите в момента, които, ако си го наумят, могат да направят живота им много тежък или направо невъзможен. И това няма да им бъде кой знае колко трудно, защото обществеността едва ли ще окаже особена съпротива – тя не е научена да мисли, че НПО секторът е нещо ценно за страната и за нашата демокрация.

 

Затова гражданското общество се нуждае от тотална смяна на имиджа. На първо място, терминът „НПО сектор“ постепенно трябва да отпадне от обръщение или най-малкото да се ограничи драстично. Тази фраза навява мисли за проекти, за грантове, за пари и печалби. Вече стана пределно ясно колко негативни асоциации предизвиква сред публиката. Самите НПО-та могат да се оплакват, че са станали жертва на системна очерняща кампания. И така да е, фактът е, че терминът „НПО сектор“ е компрометиран и трябва да се промени.

 

Гражданските организации трябва да преосмислят и начина, по който представят пред обществеността участието си в обсъждането и формулирането на държавни политики. Иначе и занапред ще бъдат лесна мишена за клеветите, че работят за задкулисни интереси. По един или друг начин, обществото трябва да бъде убедено, че НПО-тата работят за неговия интерес, а не този на Сорос и Брюксел. В противен случай, вредните политически митове ще продължат да тровят представата на българите за тях.

 

Финална позитивна нотка

 

Само допреди десетина години гражданските организации съществуваха и работеха в сянка. Днес са се поизмъкнали от нея. Първо, благодарение на собствените си усилия. Също така, колкото и парадоксално да звучи, донякъде роля за това изигра и обругаването, на което бяха подложени от политиците и в социалните мрежи през последните години. Това ги направи по-видими за широката публика.

 

И това се забелязва в социологическите проучвания – както хората, които имат доверие на НПО-тата, така и тези, които нямат, се увеличават. Намаляват онези, които не се интересуват. Иначе казано, намаляват безразличните. За едно плуралистично, демократично общество това е много важно. Хората могат да приемат нещо или да го отхвърлят. И това, че имат мнение е добро. Лошо е единствено, ако не се интересуват.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

Колко медала ще спечели България на олимпийските игри в Париж 2024?