Цели 8% от българите се съгласяват с твърдението „Планетата Земя е плоска и не е вярно това, което пише навсякъде: че е с форма, близка до кълбо“, а още 11% се затрудняват да отговорят на въпроса, сочат данни на "Галъп" от "провокативно" представително проучване, проведено като част от изследователска програма на социологическата агенция.

Така общо 19% от пълнолетните българи имат колебания по въпроса за формата на Земята или не могат добре да схванат въпроса за нейната форма. "Това са предимно хора от маргинализираните социални групи в обществото. Последното почти изключва опцията някой да се шегува в отговора, например", коментират данните от агенцията. Въпросите са експериментални и не би следвало да се интерпретират като нещо повече от хипотези, възможно е към тези теми да се намерят и по-различни техники на задаване на въпроса или по-различни формулировки, уточняват социолозите.

Само 58 на сто от запитаните не се съгласяват с твърдението "Ваксините най-често са вредни за хората", сочи още анкетата. 15 на сто смятат, че имунизациите са вредни, а сериозният процент от 27 на сто от запитаните не могат да преценят. "Данните показват, че твърденията за вреда от ваксините не получават широка популярност, макар въобще да не са за пренебрегване дяловете на хората, които са отрицателно настроени. И по този въпрос образованието играе решаваща роля", коментират от "Галъп". Процентите също така не съвпадат изцяло с официално високите нива на задължителните имунизации у нас - над 90 на сто от децата са ваксинирани за повечето заболявания от задължителния имунизационен календар.

Подобна тенденция показа преди няколко години и анкета на здравното министерство сред родителите - макар и да нямат пълно доверие на ваксините, те имунизират децата си. 35% от родителите смятат, че задължителните ваксини могат да навредят, сочеха данните. Въпреки това 91% от родителите бяха обявили, че децата им имат задължителните за България имунизации. Същевременно 87% от родителите смятаха, че има полза от ваксините.

КОНСПИРАЦИЯ

74% са съгласни, че хора са стъпвали на Луната, 9% - не, а останалите се колебаят. "Най-образованите са и онези, които са най-сигурни. Подобно твърдение проверява колкото знанията и общата култура, толкова и афинитета към конспиративни теории, а и недоверието към общоприети факти. По-голямата част от хората у нас явно предпочитат официалните източници, информации и теории, макар да не е малък и делът на онези, които се съмняват", допълват от "Галъп".