Продължава да расте броят на българите, които се лекуват в страни от ЕС за сметка на нашата здравна каса. Както и преди, спешните случаи са най-много, но има значително увеличение на сънародниците ни, които пребивават временно в ЕС и имат право на планово лечение, поето от НЗОК. В същото време намаляват тези, които кандидатстват пред НЗОК за планово лечение в чужбина.

През 2017 г. здравната касата е получила искове за възстановяване на разходи за лечението на 24 270 българи в страни от ЕС за почти 94 млн. лв. През 2018 г. случаите са вече 26 308 за 100 млн. лв. Тази година само до края на септември исковете са 24 141, като все още няма данни колко струва лечението на пациентите.  

Касата е длъжна да плаща за три вида лечение в ЕС. Първото е по т.нар. европейска здравна карта - за осигурени у нас, които при пребиваване в страни от Евросъюза имат нужда от спешна и неотложна помощ. Това е и най-големият разход на касата. През 2017 г. близо 62 млн. лв. от исковете, т.е. около две трети, са именно от тази група. През 2018 г. те намаляват до 56 млн. лв., но пак са над половината от всички разходи. За 2019 г. данни още няма. От касата не посочват брой осигурени, за които са разходите, а цитират "индивидуални справки" - отчетени лечения (за един пациент може да има фактура за повече от едно пребиваване в болница). През 2017 г. има искове за 31 000 случая на спешна здравна помощ, а през 2018 г. те намаляват до 26 000.

Друга група са разходите за т.нар. временно пребиваващи. Те бележат ръст - на фона на съмнения, че има схеми за източване на българската здравна каса от лекари, които практикуват в ЕС. Става дума за формуляр S1, който осигурява лечение на командировани, а също и на пенсионери, които гостуват на роднини, работещи в ЕС. Тази категория хора са осигурени у нас, но при временно пребиваване имат право на пълен обем лечение, което се предлага от тамошните каси. Сметката обаче се плаща от нашата НЗОК. През 2017 г. исковете за лечение по този формуляр са за 20 млн. лв., а през 2018 г. вече са за 32 млн. лв. Отчетените случаи също растат - от 11 900 през 2017 г. на 16 500 миналата година. По този повод от германската страна бяха уведомили българската каса, че значителен брой български пенсионери се лекуват в тамошни клиники, при това голяма част от тях са в последен стадий на болестта. 

Най-малък е делът на пътувалите за планово лечение, разрешено от здравната каса - когато у нас няма такава терапия или липсва необходимата апаратура. За 2017 г. този тип случаи са 5900, исковете са за 11 млн. лв. През миналата година броят  е  5300, а сумата е същата.  

ДЪЛГОВЕ

Просрочените дългове на касата към чужди клиники съм края на октомври са за 93 млн. лв., а общо задълженията са за 255 млн. лв. От касата твърдят, че с бюджета си от 160 млн. лв. за тази година ще покрият всички просрочия. През 2020 г. за лечение в ЕС са заложени само 70 млн. лева.