Желанието на президента Румен Радев да се възползва от референдума и насочването му срещу Народното събрание е удар по държавността в България, която по Конституция е република с парламентарно управление. Такава е позицията на сдружението "Инициатива Правосъдие за всеки" по повод инициативата на държавния глава.
Радев предложи на Народното събрание гражданите да бъдат попитани дали са съгласни България да приеме еврото през 2026 г. Мотивът му беше, че решението за влизане в еврозоната се взима от "институции с критично ниска легитимност", докато в обществото липсва съгласие за това, а държавата не предлага гаранции за доходите на населението и конкурентоспособността на бизнеса. Поддръжниците на еврото го обвиниха, че нарушава Конституцията, правото на ЕС и закона за референдумите, както и че се опитва да саботира присъединяването ни към еврозоната в началото на следващата година. Накрая председателят на Народното събрание Наталия Киселова върна предложението като недопустимо.
Предложението е конституционно недопустимо
От неправителствената организация изреждат редица аргументи срещу идеята за допитване за отлагане въвеждането на еврото. На първо място, те смятат, че предложението е конституционно недопустимо. Мотивът им е, че национален референдум може да се провежда само от въпроси, които попадат в компетентността на парламента, а влизането в еврозоната не е такъв въпрос.
"Българският парламент не притежава самостоятелната компетентност с едностранно свое действие да определи конкретна дата, на която ще приеме или няма да приеме еврото, защото това би било едностранно пренаписване на установените в член 140 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС) условия и ред за приемане на еврото, каквото е в несъответствие с правото на Европейския съюз и е конституционно недопустимо", посочва се в позицията на "Правосъдие за всеки".
Питането е закъсняло
Второ, поставеният от Радев въпрос е просрочен. "Доколкото заявлението за членство на Република България е подадено от министъра на финансите и гуверньора на БНБ на 29.06.2018 г., то и предложението за провеждане на национален референдум с такъв предмет е следвало да предхожда подаването на това заявление и да бъде внесено през 2018 г.", смятат в сдружението. И напомнят, че държавният глава е имал възможност да предложи допитване още през първия си мандат, както и преди кабинетът "Желязков" да поиска през февруари т.г. от европейските институции да кажат дали сме готови за еврозоната. Но не го е направил, за което дължи обяснение.
Народната воля е изразена от парламента
Според "Правосъдие за всеки" аргументът на Радев, че липсва консенсус в българското общество за еврото, е несъстоятелен, тъй като в парламента имат мнозинство политически сили, които подкрепят влизането в еврозоната. А твърдението на президента, че има противоречие между обществото и институциите по въпроса за еврото, оценяват като "изключително проблематично". "Това е така, защото народът е титуляр на държавната власт и източник на нейната легитимност в единството си като държавотворен народ, независимо от формите на нейното осъществяване – пряко или представително чрез установените в Конституцията органи", обясняват от сдружението.
Според НПО-то, ако целта на Радев е била да внушава пред европейските ни партньори, че България се колебае за еврото, тогава "тя следва да бъде заклеймена като популистка, егоистична и дребнополитикантска за сметка на осъществяването на една национална за страната ни цел".
За "разпореждането" на Киселова
"Правосъдие за всеки" се произнася критично към подхода на председателя на парламента Наталия Киселова към казуса. Тя върна предложението за референдум със свое разпореждане, като така предотврати обсъждането му от депутатите, без да е ясно с какви правомощия го прави. Тълкуванията в публичното пространство бяха, че целта на Киселова и поддръжниците на еврото е била да не се стигне до акт на Народното събрание по предложението, който Радев да може да атакува пред Конституционния съд (КС).
"Намираме, че въпреки това предложението на президента следваше да бъде разгледано и дебатирано в парламента, след което и отхвърлено с решение на този орган, вместо председателят на НС със свое "разпореждане" и след своя самостоятелна преценка да го оставя без разглеждане. Дори решението на НС да бе след това оспорено от президента пред КС, то последният би следвало още с произнасянето по допустимост да отклони искането на държавния глава като съвпадащо по предмет с искане, по което КС вече се е произнасял", изтъкват от сдружението.
