Част от държавните и общински болници трябва да се трансформират за предоставяне на дългосрочни здравни и социални грижи. Това предлага Институтът за пазарна икономика в коментар, предизвикан от кошмара с нелегалните домове за възрастни.

Липсата на достатъчно предлагане на подобни услуги на фона на силно (и все по-засилващо се) търсене в комбинация с тежки регулации към доставчиците водят до човешки трагедии. В същото време държавата разполага със 181 държавни и общински болници, част от които все още имат капацитет и медицински персонал, но не и достатъчно дейност, за да се издържат адекватно с плащания за дейност от НЗОК. Защо не използваме тях за предоставяне на така липсващите дългосрочни здравни и социални грижи, посочват от ИПИ.

Още през 2021 г. анализ на института показва, че у нас потребностите от социални услуги са големи и в тях съществуват значителни регионални различия. Програмите за грижа в домашна среда са по-ефективната и ефикасна алтернатива на настаняването в институция. Това обаче е в силна зависимост от възрастта и здравословното състояние на лицето. Потребността от настаняване в институция обикновено е неотменна и неотложна при невъзможност на възрастните хора да се обгрижват сами или от близки лица, особено в случаите на по-тежки заболявания и увреждания.

Недостигът в институционалната подкрепа е значително по-висок от недостига при грижите в домашната среда. В някои случаи чакащите за настаняване надхвърлят десетократно капацитета на институциите.

През 2025 г. в България се финансират 82 дома за стари хора с 5598 места в тях и 68 дома за пълнолетни лица с увреждания с 4395 места. Стандартите за финансиране на едно лице с увреждания са:

Дългосрочните медицински грижи не само са мираж у нас, но и малкото налични се извършват основно от семействата на пациентите в домашни условия. Данните на Евростат показват, че в България се отделят общо 0,33% от БВП за дългосрочни медицински грижи (при 1,62% средно за ЕС, или 5 пъти повече), от които 0,31% – в дома. Демографските тенденции и застаряването на населението постепенно, но неумолимо ще увеличават нуждата от такъв тип услуги в дългосрочен план, посочват от ИПИ. Те предлагат два варианта за решаване на проблема:

• Част от държавните и общински болници да се трансформират в заведения за дългосрочни медицински грижи – медицински центрове, хосписи, структури за рехабилитация или друг вид заведения.
• Разширяване на предлагането на общински услуги за деца и възрастни с увреждания – по отношение на финансиране, критерии за достъп и контрол върху изпълнителите, включително стимули за частни изпълнители.