Кралската шведска академия на науките присъди Нобеловата награда за физика за 2025 г. на Джон Кларк, Мишел Х. Девор и Джон М. Мартинес ''за откритието на макроскопичния квантов тунелен ефект и квантуването на енергията в електрическа верига'', предаде официалният сайт на Нобеловия комитет.
В серия от експерименти лауреатите демонстрират, че свойствата на квантовия свят могат да бъдат конкретизирани в система, достатъчно голяма, за да се побере в ръка. Тази свръхпроводяща електрическа система може да тунелира от едно състояние в друго, сякаш преминава директно през стена. Според учените системата абсорбира и излъчва енергия в дози с определени размери, точно както е предсказано от квантовата механика.
"Чудесно е, че можем да отбележим начина, по който квантовата механика предлага нови изненади. Това е и изключително полезно, тъй като квантовата механика е основата на всички цифрови технологии'', казва Оле Ериксон, председател на Нобеловия комитет по физика.
Между дивата природа и Нобеловата награда
В изненадващ обрат на събитията, носителят на Нобелова награда за медицина за 2025 г. Фред Рамсдел се озовава на пресечната точка между дивата природа и научното признание, пише онлайн изданието Devdiscourse. По време на разходка със съпругата си в Уайоминг, Рамсдел се стреснал, когато тя внезапно започнала да вика. Първоначално решил, че следва нападение от мечка, но скоро открил, че това е радостен вик, който го ''уведомява'' за Нобеловата награда за изследванията му в областта на имунологията. Рамсдел сподели наградата с Мери Е. Бранкоу и Шимон Сакагучи.
Томас Пърлман, генерален секретар на Нобеловата асамблея, разказа днес по време на връчването на Нобеловата награда за физика колко трудно е било да се свърже с Рамсдел. Ученият е бил извън мрежата, погълнат от природата и далеч от технологиите, когато е било обявено престижното отличие. Едва след като се е свързал отново с дигиталния свят, Рамсдел научил за постижението си.
Нобеловият комитет също така не успява веднага да се свърже с Бранкоу, която живее на западното крайбрежие на Съединените щати, където времето е с девет часа назад от това в Стокхолм.