Международната космическа станция ще преустанови работа и ще бъде потопена в Тихия океан до 2030 г., заяви ръководителят на „Роскосмос“ Александър Баканов.
От 2028 г. ще започне постепенно извеждане на МКС от орбита. След приключване на експлоатацията, станцията ще бъде насочена към океана.
Решението за „пенсионирането“ на МКС е резултат от техническото износване на модулите и променящата се геополитическа обстановка. Основната причина за бързането са пукнатините в руския модул „Звезда“ и общата умора на метала в най-старите сегменти, които са в космоса от 1998 г.
Станцията ще бъде насочена към т.нар. Точка Немо (Point Nemo) в Южния Тихи океан. Това е най-отдалеченото от суша място на планетата, известно като „гробището за космически апарати“.
През 2024–2025 г. НАСА сключи договор със SpaceX за разработването на специален „космически влекач“ - този апарат ще бъде отговорен за финалното изтласкване на МКС към атмосферата, за да се гарантира, че тя ще изгори безопасно и отломките ще паднат в определения район.
Русия вече активно работи по своята самостоятелна Руска орбитална станция (РОС). Първият енергиен модул се очаква да бъде изстрелян около 2027–2028 г., за да има плавен преход при напускането на МКС.
НАСА няма да строи нова собствена станция в ниска околоземна орбита. Вместо това те ще наемат капацитет от частни търговски станции (като тези на Axiom Space или Blue Origin), за да се фокусират върху програмата „Артемида“ и изграждането на станцията „Gateway“ около Луната.
Китай вече има своя станция - „Тянгун“. В момента станцията е в Т-образна форма с три модула („Тянхъ“, „Вентиян“ и „Ментиан“).
МКС има руски орбитален собственост с пет модула и американски сегмент с 4 модула. Европейска космическа агенция и Япония имат лаборатории. Руският сегмент осигурява управлението на ориентацията и двигателите за поддържане на орбитата, а американският сегмент осигурява основното електричество (чрез големите слънчеви панели) и комуникацията със Земята.