Медия без
политическа реклама

"Пестеливата четворка" предложи компромис за бюджета на ЕС

Премиерът Борисов "абсолютно" подкрепя намаляването на грантовете с 50 млрд. евро

19 Юли 2020Обновена
ЕПА/БГНЕС
В един момент снощи германският канцлер Ангела Меркел, френскиет президент Еманюел Макрон и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен (на кадъра вдясно) се срещнаха отделно с президента на Европейския съвет Шарл Мишел и неговите сътрудници, за да обсъдят ситуацията.

Започна вечерята на европейските лидери в опит за намиране на компромис по бюджета на ЕС и плана за възстановяване от пандемията, предаде БНР.

Срещата на върха на ЕС продължава и днес - трети пореден ден, защото лидерите на държавите-членки се оказаха в безизходица относно огромния фонд за възстановяване след пандемията от коронавирус - 750 млрд. евро, и най-вече не успяват да преодолеят ожесточена съпротива от страна на Нидерландия и нейните съюзници от "пестеливата четворка" - Австрия, Швеция и Дания. Появи се възможност четворката да стане петица, като към нея се присъедини и Финландия. Тези страни настояват за по-малко безвъзмездно отпуснати средства и по-голям дял, давани като заеми за връщане. Така преговорите приключиха късно снощи без резултат.

Новото предложение на "пестеливата четворка" - Австрия, Нидерландия, Швеция и Дания - е съотношението безвъзмездни средства/заеми във възстановителния план да бъде еднакво - по 350 млрд. евро и в двете пера. Става дума за сериозно редуциране на това, което предлагаше Европейската комисия - четворката иска на първо място орязване на плана с 50 млрд. евро, а грантовете да бъдат намалени със 150 млрд. евро. Това предложение се подкрепя и от Финландия, която го определя като "балансирано решение". 

На обратното мнение е президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард - тя призова лидерите да се придържат повече към предложението на Комисията с мотива, че е по-добре да се постигне съгласие по нещо амбициозно, отколкото бързо. По думите на европейски дипломат, преговорите биха могли да продължат и утре сутринта. 

По-рано днес стана ясно, че преговорите може да продължат и в понеделник.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел се срещна с премиера Бойко Борисов, както и с лидерите на Румъния, Хърватия и Малта. По думите на европейски дипломат, преговорите биха могли да продължат и в понеделник сутринта, ако тази вечер има възможност за постигане на пробив по трите основни въпроса, които са обект на разнобой - модела на управление, размера на бюджета и фонда за възстановяване, обвързването на ползването на европейските средства с върховенството на закона. Това е така, защото дори и да има пробив, все още остават доста детайли за доуточняване за точното разпределение на парите. 

Друг дипломат, на когото се позовава БНР, твърди, че разговорите между експерти могат да продължат и след полунощ, ако има сигнали, че основните пречки могат да се преодолеят. Ако не се постигне споразумение по основните въпроси, срещата на върха може да приключи още тази вечер. 

 

Как протекоха срещите днес?

Пленарната среща на лидерите на страните от ЕС отново бе отложена, те продължават консултациите в тесни формати, заяви Баренд Лайц, говорител на Шарл Мишел, цитиран от БГНЕС. Пленарната среща на лидерите на страните от ЕС бе отлагана на два пъти. Първоначално бе обявено, че срещата на върха ще започне около обяд, след това пленарното заседание беше отложено за 16:00 часа (17:00 часа българско време). „Пленарната сесия няма да започне по-рано от 17:30 часа (18.30 часа българско време), написа Лайц в Туитър, като по думите му държавните ръководители продължават консултациите в тесни формати.

Сутринта Мишел и ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се срещнаха с президента на Франция и канцлера на Германия. След това те проведоха среща в по-широк формат - с участието на канцлера на Германия, президента на Франция, премиерите на Гърция, Испания, Португалия, Италия. Към 17 ч. българско време те се срещнаха с министър-председателя на Латвия, с президента на Литва, с министър-председателя на Естония, след това се очаква да се срещнат с ръководството на Белгия, Люксембург, Ирландия.

"Председателят на Европейския съвет Charles MICHEL ни информира за резултатите от консултациите по новия бюджет, които провежда с лидерите на страните-членки. Пред него заявих категоричната подкрепа на България за обвързването на европейското финансиране с върховенството на закона. Все още обаче има дебели червени линии между позициите на отделните групи от страни. Няма и ново предложение за преговорна кутия по МФР, с което да влезем на заседание на Съвета. Преговорите между отделните държави и формати продължават в търсенето на решение, удовлетворяващо всички страни", написа и премиерът Бойко Борисов във фейсбук профила си около 19 ч.

Очакваше се председателят на Европейския съвет Шарл Мишел да предложи друг план на 27-те лидери.

"Ние сме в безизходица, това е много сложно, по-сложно от очакваното", каза италианският премиер Джузепе Конте след дълги часове на спорове през втория ден от срещата на върха в Брюксел. "В неделя ще продължим, защото трябва да приключим. Трябва да постигнем споразумение, тъй като отлагането е неизгодно за никого", каза Конте по време на разговор с италиански репортери, който се излъчваше на профила му в социалните мрежи. Според премиера на Италия проблем е, че изключително сложният проектобюджет е съчетан с фонд за възстановяване, поради което е необходимо да се премине отвъд границите на сегашните позиции: или всички печелят, или всички се оказват губещи. Конте отбеляза, че по време на "толкова трудни" преговори "идва момент, в който има съмнение, дали сме наясно с проблемите, пред които сме изправени, съмнение, че някой губи от поглед целта си".

През изминалата нощ Шарл Мишел се срещна с лидерите на ключовите играчи в ЕС - Германия, Франция и Нидерландия.

Европа е в разгара на голяма рецесия и лидерите се опитват да одобрят план, който може бързо да изпрати пари в брой на страните, които са най-силно засегнати, но нямат средства за стимулиране на своите икономики. Но, както и в петък, нидерландският премиер Марк Рюте настоява държавите-членки да получат правото на окончателно одобрение на всяко финансиране - ефективно вето - за получателите на средствата.

Рюте твърди, че надзорът на ЕС е необходим, за да се задължат държави като Испания и Италия да реформират икономиките си, за да могат по-добре да се справят с бъдещите кризи. Като отстъпка по исканията на Рюте, последният план на Мишел включва „супер аварийна спирачка“, която дава на всяка страна тридневен прозорец, за да предизвика преглед от всички държави-членки на плановете за разходи на останалите.

Представител на „непестелива“ държава заяви, че това не е право на вето, но призна, че остава да се види дали държави като Испания и Италия ще приемат компромиса.

Междувременно дипломатически източник от ЕС заяви, че "пестеливите" страни все още не са доволни и се стремят към повече съкращения, но че се постига сериозен напредък. „Преминахме от застоя вчера към спокоен, плътен и интензивен работен ден днес“, заяви дипломатът.

Вчера, на фона на оживените преговори, в един момент лидерите на някои по-малки страни - Белгия, Естония, Люксембург и Малта - напуснаха срещата, за да се насладят на напитки и чипс на слънчев площад. Накрая Мишел повика всички лидери отново на вечеря, където те се съгласиха да останат в Брюксел за трети ден на срещата.

Последното предложение на Мишел би запазило общия бюджет за възстановяване на 750 млрд. евро, но леко прехвърля баланса от безвъзмездни средства - от 500 млрд. на 450 млрд., а пък заемите нарастват от 250 млрд. до 300 млрд., според нов проектодокумент, видян от АФП. Френският президент Еманюел Макрон е заявил, че пределът на отстъпки е не по-малко от 400 млрд. евро за безвъзмездна помощ.

Докато Рюте беше сам в твърдата си позиция относно необходимостта от единодушно одобрение на безвъзмездните средства, Австрия също изказа възражения. "Съотношението на безвъзмездните средства и заемите просто трябва да бъде различно", заяви канцлерът Себастиан Курц пред репортери.

Като допълнителна подкрепа за Австрия, Нидерландия и останалите от "пестеливата четворка" - Швеция и Дания - новият план на Мишел увеличава също и отстъпките, които те получават от вноските си в ЕС.

"Това не е достатъчно за нас. Искаме малко повече, но посоката е добра", каза Курц.

Само че днес предстоят още проблеми. Европейски дипломат заяви, че „безотговорните държави“ (така вече започнаха другите страни да наричат "четворката) няма да се задоволят с намаляването на размера на безвъзмездните средства до 450 млрд. евро и ще настояват за още по-голямо намаляване, като остатъкът да се превърне в заеми, подлежащи на погасяване. „Искаха нулеви субсидии“, обясни той.

Най-сложен остава въпросът с механизма за върховенството на закона, с който ще бъде обвързано отпускането на средствата. Наблюдатели отбелязват, че този въпрос изобщо не е решен. Унгарският премиер Виктор Орбан заплаши да наложи вето и на бюджета, и на плана, ако механизмът бъде приет. "Не могат да се приемат никакви предварителни политически условия", заяви Золтан Ковач, говорител на Орбан.

А спасителният пакет от 750 млрд. евро е в допълнение към планирания 7-годишен бюджет на ЕС, който пък е на стойност над 1 трлн. евро. Него лидерите трябва да обсъдят когато се разберат за спасителния пакет.

В 02:00 ч. през нощта нидерландския премиер Марк Рюте каза пред малцината все още незадрямали журналисти: "Фактът, че продължаваме да разговаряме, показва, че запазваме оптимизъм".

 

НА КАКВО МНЕНИЕ Е БОРИСОВ?

Премиерът Бойко Борисов реши да разясни чрез профила си във Фейсбук как вървят преговорите по време на срещата на върха в ЕС и се включи директно от Брюксел. Той бе заедно с Димитър Цанчев - постоянен представител на Бължария в ЕС. Премиерът започна с това как всичко продължило "много дни, много безсънни нощи, двустранни срещи".

И продължи: "но всъщност ние още не сме стигнали до реалните цифри. Още не сме говорили за тях. Досега основната тема е върховенството на закона и кой какво разбира по това. Аз съм го подкрепил във всичките му форми, но има държави, които се притесняват - примерно словенския колега, който е бил вкарван в затвора от поръчкови съдии прокурори".

Борисов преразказа какво е предложението от късно миналата нощ. "Това, което се предлага, и България го подкрепя, е намаляване на грантовете 50 млрд. евро, за сметка на увеличаването на заемите с 50 млрд. България е една от най-спестовните държави и понеже премиера Рюте (на Нидерландия), с когото имаме не само изключително добри отношения, но се и подкрепяме. Той дойде и каза: "България е една от най-стабилните финансово държави". Ние сме в първите две и България още не си е позволила да тегли заеми, макар че 10 млрд. ние сме гласували в парламента, за да може при нужда да се излиза на пазара. Все още се оправяме със собствените ресурси."

"Тука има един израз за т.нар. "бонбонки", ако остане нещо от бюджета (на ЕС) да се даде на някои от държавите, които имат проблеми. И ние сме кандидатствали за 300 млн. евро за най-бедните региони, заедно със Словения, Белгия, Кипър - каза още Борисов. - На двустранните срещи съм обяснил защо са ни важни".

"Дяволът е в детайлите е, че след като се разходват парите, ако някоя държава-членка не ги инвестира по добрия начин и по модел, който след това да дава развитие, всички трябва да ѝ върнем заема - солидарно. Затова аз абсолютно подкрепям "пестеливата четворка", нашата политика - на България винаги е била точно такава, повече от 10 години - да харчим колкото изкараме. И съответно да слагаме парите там, където след това ще има развитие - инфраструктура, чист въздух, конкурентноспособност, най-мощния суперкомпютър, който да развърти високите технологии...Ако някой не го прави така, ще дойде тежест върху всички държави-членки. Затова подкрепям пестеливите, защото позицията им е правилна".

"Въобще, както почна ЕС на четворки да се разделя не е най-добрият вариант. Ако така продължи, това противопоставяне ще се изостри, това си е работа на другите държави. И ние се събираме нашата четворка - Румъния, Сърбия, Гърция и България. Там говорим за инфраструктурните проекти - магистрали, чист въздух, мостове, пристанища".

 

Posted by Boyko Borissov on Sunday, July 19, 2020

 

Още по темата

ОЩЕ ОТ ЧУЖБИНА

Израел затвори училищата в очакване на удар от Иран

13 Апр. 2024

Иран нападна Израел

14 Апр. 2024

Как Израел и съюзниците му обезвредиха над 300 ирански ракети

14 Апр. 2024

Христо Грозев: Страх ме е да се върна в България

15 Апр. 2024

9 ирански ракети са ударили 2 израелски авиобази в неделя

15 Апр. 2024