На шестия ден от лунна мисия, която вдъхна нов живот на целите на НАСА за завръщане на Луната, астронавтите от „Артемида II“ (Artemis II) заобиколиха спътника на Земята, счупиха уникален световен рекорд и поеха по дългия път към дома.
По време на шестчасовото прелитане екипажът на капсулата „Орион“ засне гледки от обратната страна на Луната, които не бяха виждани досега – като едновременно с това отдаде почит на астронавтите, проправили пътя за тяхната рекордна мисия. В момента Орион е на около 19 хил. км от Луната и се отдалечева. Предстоят му над 400 хил. км. до Земята.
Подобряване на 46-годишен рекорд
Четиримата астронавти - командирът Рийд Уайзман, пилотът Виктор Глоувър, специалистите на мисията Кристина Кок и Джереми Хенсън, вече са хората, които са били най-далеч от Земята.
Досегашният рекорд за най-голямо разстояние от Земята принадлежеше на екипажа на Apollo 13 - Джим Ловел, Фред Хейз и Джак Суайгърт, които на 15 април 1970 г. достигнаха на разстояние 400 171 км от Земята. Тогава те трябваше да кацнат на Луната, но заради авария на борда преминаха край спътника по „траектория на свободно завръщане“ /„Хюстън, имаме проблем“/. Луната по това време се намираше близо до най-отдалечената точка от своята орбита (апогей), което изтласка кораба на рекордна дистанция от дома. Четиримата астронавти подобриха рекорда за разстояние, поставен през 1970 г. от мисията „Аполо 13“, когато достигнаха най-отдалечената предвидена точка от Земята: 406 778 км. Очаква се, че те са подобрили предишния рекорд с 6 606 км.
Мисията Artemis II (Артемида 2) постави нов рекорд, защото преминава по хибридна траектория за свободно завръщане - корабът прелетя на около 7400 км зад обратната страна на Луната, докато преди 56 г. "Аполо" лети на 100 км над Луната. Тази позиция, съчетана с текущата позиция на Луната, позволява на екипажа да надмине рекорда на Apollo 13.
Кристина Кок и Джереми Хенсън също влизат в историята по специфичен начин: Кристина е първата жена, а Джереми – първият не-американец (канадец), които напускат ниската земна орбита и достигат толкова далеч в Космоса.
Документиране на Луната
Екипажът разполагаше с повече от шест часа, за да наблюдава и документира лунната повърхност, внасяйки човешка гледна точка към характеристиките на Луната, които досега познавахме само чрез снимки, направени от роботи.
Астронавтите предаваха директен коментар на учените в Хюстън за това, което виждат. „Толкова величествена гледка имаме тук горе“, каза Рийд Уайзман, докато правеше снимки. Пилотът Виктор Глоувър сподели, че някои върхове са били толкова ярки, че изглеждали сякаш са покрити със сняг. Специалистът на мисията Кристина Кук описа лунните кратери като „абажур с малки дупчици, през които прозира светлина“.
Освен че заснемаха сцените с мощни фотоапарати Nikon, астронавтите използваха и своите iPhone-и за спонтанни кадри. Очаква се екипажът да се завърне с хиляди снимки – сред тях местата за кацане на „Аполо 12“ и „Аполо 14“ от 1969 и 1971 г., както и покрайнините на южния полярен регион, предпочитаното място за бъдещо кацане.
„Ще се видим от другата страна“
Часове след като екипажът на „Артемида“ постави рекорда си за разстояние, капсулата премина над обратната страна на Луната и комуникацията прекъсна планирано за около 40 минути.
„Ще се видим от другата страна“, каза Глоувър минути преди връзката да бъде прекъсната. По време на тишината апаратът направи най-близкото си приближаване до Луната и достигна максималното си разстояние от Земята.
Професорът по астрономия Дерек Бузаси определи периода на усамотение на астронавтите като „вълнуващ по леко плашещ начин“, припомняйки, че същото се е случвало по време на мисиите „Аполо“ през 60-те и 70-те години и „всички затаявахме дъх за малко“.
Когато контролът на мисията в Хюстън възстанови комуникацията с „Артемида“, първите думи от капсулата дойдоха от Кук, която каза: „Винаги ще избираме Земята, винаги ще избираме един другиго.“
Послание от миналото
Екипажът почете легендарният командир на "Аполо 13" Джим Ловел, който почина миналата година на 97-годишна възраст. Два месеца преди смъртта си Ловел остави специално предсмъртно послание за астронавтите от „Артемида II“. То беше излъчено тази нощ като „събуждащо съобщение“ за екипажа, докато те се подготвяха да подобрят неговия 56-годишен рекорд.
„Добре дошли в стария ми квартал“, каза Ловел, който летя и на „Аполо 8“ – първите хора, които напускат земната орбита, достигат Луната и виждат нейната обратна страна. Те са и първите, които виждат „Изгрева на Земята“ (Earthrise) над лунния хоризонт.
Екипажът на "Орион" пътуваше с копринената емблема на „Аполо 8“, която е придружавала Ловел до Луната, и я показа при наближаването на критичното прелитане. „Истинска чест е тя да бъде на борда с нас“, каза Уайзман.
Емоционален момент
Малко след подобряването на рекорда на „Аполо 13“, астронавтите поискаха разрешение да назоват два нови лунни кратера, които вече бяха наблюдавали. Те предложиха „Интегритет“ (Integrity) – името на тяхната капсула, и „Карол“ (Carroll) – в чест на съпругата на командира Рийд Уайзман, която почина от рак през 2020 г. Уайзман, бивш пилот на изтребител, оттогава отглежда сам двете им дъщери.
„Това е светло петно на Луната. И бихме искали да го наречем Карол“, каза Хансен. Уайзман се разплака, докато канадският астронавт предаваше молбата към контрола на мисията, и четиримата астронавти се прегърнаха през сълзи.
Говорител на НАСА в Хюстън заяви, че имената, предложени от екипажа на „Артемида“, ще бъдат предадени на Международния астрономически съюз – органът, отговорен за именуването на небесните тела и обекти.
