Френският президент Еманюел Макрон заяви, че е готов да посрещне, "когато му дойде времето" властите на България и Северна Македония в Париж с оглед сключване на двустранно споразумение, което да позволи започването на преговори за присъединяване на Скопие към ЕС, предаде АФП.

В съобщението на Елисейския дворец се казва: 

"Президентът на републиката разговоря тази вечер /снощи, 6-ти юни, бел.ред/ с българския президент Румен Радев и с министър-председателя на Република Северна Македония Димитър Ковачевски в рамките на усилията, които френското председателство на Съвета на Европейския съюз полага през последните няколко седмици, за да подкрепи търсенето на решение на спора между двете страни и по този начин да превърне европейската перспектива на Северна Македония в реалност.

По време на този обмен президентът на републиката изрази пълната си подкрепа за споразумение между двете страни, което ще допринесе за добросъседските отношения и зачитането на основните права на гражданите, които заявяват, че принадлежат към други общности или малцинства. Президентът на републиката изрази готовност да посрещне българските и македонските власти в Париж в подходящ момент, за да сключат двустранното си споразумение".

Франция, която е ротационен председател на ЕС до 1 юли, от "няколко седмици" подкрепя търсенето на решение на спора между двете страни.

По време на тези разговори Еманюел Макрон изрази своята "пълна подкрепа за споразумение между двете страни, което ще допринесе за добросъседските отношения" и което "консолидира европейската перспектива на Северна Македония".

"Никой не ни натиска за нищо, става дума за това дали българските искания към Северна Македония могат да бъдат гарантирани чрез европейски процес", коментира днес в Садово премиерът Петков. Същата теза разви първи в неделя вицепремиерът Асен Василев по Нова тв. Тогава той каза, че България ще иска гаранция от ЕС, че Северна Македония ще спази договора, сключен с България. В това вероятно се изразява планът на Макрон, коментират налюдатели. Европейски гаранции означават вдигане на ветото и ще се разчита само на преговорния процес между РСМ и ЕК. В този процес страните членки не участват. Петков допълни, че оставя нещата в ръцете на българското Външно министерство. 

АФП напомня, че София блокира присъединяването на Северна Македония към Европейския съюз от ноември 2020 г. заради спорове, свързани с езика и историята.

Преди това българско вето РСМ години наред беше изправена пред ветото на Гърция, която не й позволи да ползва името "Македония", както се казва нейната северна провинция, след като видя в този акт узурпация на историческото й наследство, припомня Франспрес.

Атина отмени ветото си едва през 2018 г., когато към името на страната беше добавено „Северна“.

Между края на февруари и началото на март Украйна, Грузия и Молдова подадоха последователно молби за членство в ЕС след руската офанзива в Украйна.

Европейската комисия скоро ще излезе със становище относно украинската кандидатура. След това това то ще трябва да бъде прието единодушно на европейската среща на върха на 23 и 24 юни.

Предвиждайки дългия процес на интеграция на страните кандидатки, на 9 май Еманюел Макрон предложи ускорено приемане на Украйна в европейското семейство чрез създаване на европейска политическа общност. Пет държави в момента са официално кандидатки за членство в ЕС: Северна Македония, Черна гора, Сърбия, Албания и Турция.

През 2019 г. Еманюел Макрон наложи вето, заедно с други две държави-членки, върху започването на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания, с мотива, че не са изпълнени условията за разширяване на ЕС към тези две страни.