Медия без
политическа реклама

ЕК не видя борба с корупцията в България, но я отчете

Годишният доклад за върховенството на закона все така отбелязва липса на осъдени от високите етажи на властта

ЕПА/БГНЕС
Еврокомисарите Вера Юрова (Чехия) и Дидие Рейндерс (Белгия) представиха поредния беззъб за България доклад за върховенството на закона

В България все още липсват окончателни присъди по дела за корупция на високо равнище, установи Европейската комисия, която огласи днес годишния си доклад за върховенството на закона в 27-те страни членки. В раздела за България, който е 34 страници, са отбелязани законодателни, структурни, обучителни и други мерки, но не и влезли в сила присъди срещу високопоставени персони. За осъдени мафиотски босове дори не става дума, защото организираната престъпност изпадна от полезрението на Брюксел още преди седем години.

Въпреки че няма напредък по тези две главни направления, заради които страната бе под европейско наблюдение от първия ден на членството си в ЕС, Еврокомисията препоръча за пореден път да бъде закрит официално Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП). Той все още не е заличен, защото Съветът на ЕС не намира за нужно да го включи в дневния ред на заседанията на министрите на вътрешните работи и правосъдието. Въпреки че не работи, неговите функции бяха поети преди две години от общата за целия ЕС процедура за годишно оценяване на върховенството на закона във всички държави (а не само в България и Румъния, както е при МСП).

Еврокомисарката за ценностите и прозрачността Вера Юрова (Чехия) съобщи днес на пресконференция при огласяването на доклада, че въпросът за закриване на МСП ще бъде внесен отново през септември на следващото заседание на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешен ред (насрочено за 28 септември). Тогава ще проличи дали Нидерландия ще снеме възраженията си срещу допускането на България в Шенгенската зона. Хага постави пречка поради забележките си към функционирането на съдебната система у нас.

В усилието си да открие напредък на България Еврокомисията отчита в днешния си доклад постигнатия резултат по отправените миналото лято препоръки.

ЕК отбелязва, че нашата страна бележи значителен напредък по въпроса с конкурсите за повишаване на съдии и за избягване на тяхното дългосрочно командироване. Същевременно комисията не наблюдава напредък по законодателството, свързано с дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС) и политическото влияние над ВСС, както и при определянето на неговия състав.

Отчита се известен напредък при мерките срещу корупцията в бюджетната администрация, включително в полицията и съдебната власт. 

Напредък се открива при подобряването на прозрачността в осигуряването на държавна реклама в медиите, включително чрез посредници.

В общата част на доклада се отбелязва, че у нас са били приети законови промени за наказателно преследване на главния прокурор и неговите заместници, както и за съдебен надзор над отказите на прокуратурата да предприема разследване. Допълва се, че все още липсват мерки за осигуряване на почтеност на висшите служители.

Допълва се, че нашата страна е започнала да отнема гражданството на чуждестранни инвеститори заради неспазването на закона, както и че е престанала да издава “златни” паспорти срещу инвестиции. ЕК добавя, че продължава подготовката на мерки за прилагане на задълженията по въпроса за собствеността на медиите.

През 2022 г., като доказателство за своята решимост, воля и ангажираност да гарантира необратимостта на основните реформи, постигнати в рамките на МСП, българските власти предприеха действия, за да осигурят функционирането на национален механизъм за (само)наблюдение. Беше създаден съвет на високо равнище за неговото прилагане, който се председателства съвместно от министъра на правосъдието и представителя на Висшия съдебен съвет (ВСС). В състава му влизат министрите на вътрешните работи, на финансите, на културата, главният секретар на Министерския съвет, председателят на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и ръководителите на органите на съдебната власт - председателите на двете върховните съдилища, главния прокурор и главния инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС). За да се гарантира участието на гражданското общество, беше създаден Граждански съвет състоящ се от представители на съответните професионални организации и на признати неправителствени организации и на неправителствени организации, се казва в доклада за България.

Единственото, което е успял да отчете досега пред Брюксел този съвет, са две негови заседания на 19 септември и 5 декември 2022 г.

 

Още по темата