Партията на крайнодесния популист Герт Вилдерс и либералната формация D66 (Демократи 66) водят оспорвана надпревара в парламентарните избори в Нидерландия. Според последната прогноза, публикувана рано сутринта в четвъртък и базирана на преброяването на около 90% от гласовете, партията на Вилдерс е наваксала изоставането си и в момента е наравно с D66.
Двете партии могат да получат по 26 от общо 150 места в парламента. Окончателните резултати се очакват по-късно през деня.
Още снощи Вилдерс призна, че резултатът му на парламентарните избори е по-слаб от очакванията. „Избирателите говорят“, написа той в платформата X. „Надявахме се на различен резултат.“
Снощи според екзит пола "Демократи-66" беше първа сила в новия парламент на Нидерландия след проведените извънредни парламентарни избори. Според резултатите, партията печелеше 27 от общо 150-местната Камарата на представителите (долната камара на парламента).
На второ място бе Партията на свободата с 25 депутати, следвана от Народната партия за свобода и демокрация - с 23, на четвърто място са "Зелени леви" - Партия на труда - с 20 депутати. Партията "Християндемократически призив" ще има 19 депутати, според екзитпола.
Всички социологически проучвания в кампанията за предсрочните избори в Нидерландия сочеха за победител крайнодясната Партия на свободата на Герт Вилдерс, която спечели предишните избори. Едва вчера допитванията показаха, че петте партии, които днес са първите в новия парламент, са близо една до друга.
D66 е реформистка социално-либерална политическа партия в Нидерландия. Името ѝ идва от годината на основаването ѝ – 1966 г.
Партията се бори за премахване на Сената, въвеждане на задължителен (обвързващ) референдум, пряко избиране на министър-председатели и кметове. D66 е известна със своята културно-либерална позиция, подкрепяйки реформи като легализирането на евтаназията, еднополовите бракове и проституцията в миналото.
Лидер на D66 и вероятно следващ премиер на страната е Роб Йетен. Йетен ще бъде първия открит хомосексуален премиер на Нидерландия, той възнамерява да сключи брак с приятеля си - аржентинския хокеист Николас Кинан.
По време на кампанията Йетен заяви, че ще построи 10 града като част от плана си за справяне с кризата с липсата на 400 000 жилища.
На последните парламентарни избори през ноември 2023 г. партията на Вилдерс (PVV) победи категорично като спечели 37 места от общо 150 в Камарата на представителите (долната камара на парламента), превръщайки се в най-голямата партия. Голяма изненада беше и силният резултат на новата центристка партия "Нов обществен договор" (NSC), водена от бившия християндемократ Питер Омзигт, която получи 20 места.
Партията на бившия министър-председател Марк Рюте (VVD), сега шеф на НАТО, която управляваше дълги години, отбеляза значителен спад, получавайки 24 места.
След месеци на преговори, четирите партии – PVV (37), NSC (20), VVD (24) и BBB (7) – успяха да постигнат програмно споразумение през лятото на 2024 г. Беше сформирано необичайно програмно правителство, оглавено от технократа Дик Схоф. Вилдерс остана лидер на парламентарната група на PVV, а не стана министър-председател, за да бъде приет компромисът от другите партньори.
На 3 юни 2025 г., Партията на свободата (PVV) на Герт Вилдерс, най-големият коалиционен партньор, изтегли подкрепата си от правителството.
Причината за краха на правителството бе несъгласието на партньорите с радикалния план от 10 точки за драстично намаляване на миграцията, включително: спиране на всички молби за убежище, използване на армията по сухопътните граници, депортиране на двойни граждани, осъдени за престъпления.
След напускането на PVV, правителството остана без мнозинство, което принуди министър-председателя Дик Схоф да подаде оставка. През август т.г. министърът на външните работи Каспар Велдкамп (от NSC) също подаде оставка - този път заради разногласия с коалиционните партньори по отношение на санкциите срещу Израел заради войната в Газа.
