Quantcast

Медия без
политическа реклама

МОН влезе в защитен режим за махането на таксите за ВУЗ

Изоставаме в ЕС по дял на младите висшисти, изтъкна просветният министър

30 Яну. 2024Обновена
Илияна Кирилова
Няма пряка връзка между премахване на таксите за университетите и качеството на обучение, счита просветният министър.

България изостава от страните в ЕС по дял на младите хора с висше образование. Премахването на таксите за обучение в държавна поръчка цели повече студенти на фона на все по-тежка демографска криза. 

Това обясни в ефира на БНТ просветният министър проф. Галин Цоков. Цоков коментира публикуваните вчера за обществено обсъждане промени в закона за висшето образование, които премахват таксите в държавна поръчка за всички специалности още от втория семестър на настоящата учебна година. 

В последните години броят на студентите в България намалява, намалява и делът на младите хора, завършили висше образование на възраст 30-34 г. Анализите показват, че в следващите 4-5 години демографската криза ще се усеща още по-сериозно. Премахването на таксите за обучение цели да направи на този фон висшето образование по-проходимо и достъпно, коментира Цоков. 

Според него премахването на таксите не означава автоматично спад на качеството. "Има различни инструменти, таксите са само един от тях. В момента такси не съществуват в редица специалности, които са обявени за приоритетни, сега разширяваме към всички", каза още Цоков. Според него увеличаването на дела на висшистите ще повлияе благоприятно на пазара на труда, защото данните показват, че тези хора успяват да се реализират и остават в България. Цоков изтъкна, че над 10 страни в Европа нямат такси за обучение и това не означава ниско качество. "Мярката не е с цел да се спаси висшето образование, а то да стане още по-добро и завършващите у нас да останат в България", заяви той.

Справка в Евростат показва, че България наистина изостава по дял на младите хора на възраст 30-34 години с висше образование и е на опашката по този показател. У нас във висше образование са били обхванати през 2022 г. 33,4% от младите хора при достигнато средно ниво за ЕС от 42,8%. Някои държави са много пред България с достигнати нива от порядъка на 62% за Ирландия, и близо 63% за Люксембург и Кипър. Европа си поставя за цел по този показател да достигне 45% до 2030 г., като данните за последните години показват устойчиво движение напред в посока на постигане на това ниво. В България показателят стои с малка промяна въпреки процеса по масовизация на висшето образование. Страната ни се представя много зле и по показател учене през целия живот.

Дял на хората с висше образование на възраст 30-34 г.

 

За балообразуването при медицина

Работна група между МОН и МЗ обсъжда приетите на 2 януари т.г. промени при медицинските специалности, съобщи министър Цоков. Става дума за отпадането на оценките по биология и химия от дипломата за средно образование (от 11 и 12 клас, когато тези предмети се учат профилирано, но само в някои гимназии - бел. ред.) и на оценка от матурата по български език от балообразуващите оценки за прием в специалностите медицина, дентална медицина и фармация. Срещу него възразиха както родители, така и медицинските университети, тъй като учениците, които сега са в 11 клас например, няма да могат да променят оценките си по биология и химия от 8-10 клас, които остават като балообразуващи. Според ректорите досегашната формула с утроената оценка от изпитите по биология и химия и резултата от матурата по български език е била успешна, докато новата формула, при която балът за медицина ще се образува от утроените оценки от конкурсните изпити по биология и по химия и оценките по биология и по химия от общообразователната подготовка за първи гимназиален етап, тоест от 8-и до 10-и клас, обезсмисля профилираното образование в 11 и 12 клас. 

Министър Цоков заяви, че ведомството му не е било известено за промените, направени от МЗ. Според него матурата по български се е доказала като атестация за грамотност и самият той е бил учуден, че тя се премахва от балообразуващите оценки. Той успокои сегашните кандидат-студенти, че за тях нищо не се променя, тъй като промените влизат след 2 г., като посочи, че се търси по-добра възможност за изработване на единен конспект за кандидатстване в медицинските университети, който да включва и съдържанието от профилираното обучение след 10 клас, т.е. по-високите знания, придобити от ученици, които са учили биология и химия профилирано, ще се мерят през кандидат-студентските изпити.

 

За медицинските бележки

От думите на министър Цоков се разбра, че той по-скоро не подкрепя и отпадането на електронните медицински бележки за извиняване на отсъствията на учениците и замяната им само с амбулаторен лист, срещу което възразиха и личните лекари. "В амбулаторния лист има чувствителна информация за детето, как тя ще се пренесе в електронния дневник", попита той. Проф. Цоков посочи, че за системата за е-бележките са дадени много пари - само от МОН за целта са използвани 90 хил. лв., още средства е струвала тя и на министерството на електронното управление. "Ако се премахнат е-бележките, ще трябват още пари за обработка на системата, поне месец, за да се въведат данните, ще е нужна и промяна в нормативната база. В системата трябва да има предвидимост", заяви той.

Ключови думи:

висше образование

Още по темата