Бюджетният дефицит в края на 2020 г. се очаква да бъде 3,6 млрд. лв. или 3,0 % от прогнозния БВП, съобщи финансовото министерство. Така хазната приключва годината с 1.6 млрд. лв. по-нисък дефицит от планираното превишение на разходите над приходите от 5.2 млрд. лв. (4.4% от БВП) с втората актуализация на бюджета през есента.

Дефицитът бе натрупан основно в последния месец, след като през цялата година бюджетът бе с излишък, а едва през ноември излезе на нула. Само през декември правителството е похарчило повече от 7.2 млрд. лв.

През септември държавата емитира на външните пазари дълг за 5 млрд. лв. Тогава правителството обясни, че в условията на COVID-пандемията и последвалата икономическа криза се нуждае от по-голям буфер. По това време планираният дефицит в държавния бюджет бе 3.5 млрд. лв., затова решението по-късно той да бъде коригиран до 5.2 млрд. лв. срещна силни критики. Опозицията заподозря управляващите в разточително харчене предвид престоящите през пролетта на 2021 г. парламентарни избори.

"Социално-икономическите мерки за борба с пандемията и подкрепата на заетите на първа линия са формирали 2,8 млрд. лева от дефицита тази година. Останалите 0.8 млрд. са по линия на съфинансиране на COVID-мерки от европрограмите и фондовете на ЕС", обясняват от финансовото министерство.

"Отчитайки тези ресурси, мобилизирани в безпрецедентната пандемична ситуация,  може да се каже, че е поддържана една добра фискална политика и без наличие на пандемия е постигнато балансирано бюджетно салдо, каквото бе заложено във внесения от правителството и одобрен от Народното събрание първоначален закон за държавния бюджет за 2020 г.", отчитат от ведомството.

Оттам уточняват, че по-ниският дефицит за 2020 г. ще позволи на разположение във фискалния резерв да остане ликвиден буфер, "който при настоящата висока степен на неопределеност за бъдещото развитие на ситуацията с пандемията в България и света предоставя защита срещу потенциални ликвидни рискове в краткосрочен план".

Приходите в бюджета за 2020 г. са преизпълнили годишните разчети при повечето основни данъци, както и при осигурителните вноски. Освен това данъчните и осигурителните приходи отчитат 1.5% ръст спрямо постъпленията през 2019 г. 

След спада през второто тримесечие при постъпленията от ДДС, последваха месеци на постепенно възстановяване, като в годишен план това забавяне бе преодоляно и приходите превишават плана за годината, обясняват от МФ. Данъчната основа за ДДС от вътреобщностно придобиване отчита ръст на годишна база, като размерът на ефективно внесения ДДС се увеличава спрямо предходната година. Приходите от акцизи са близки до планираните за годината. Постъпленията от данъка върху доходите на гражданите бяха по-слабо засегнати от негативните ефекти от пандемията, като към края на годината дори се отчита ръст спрямо 2019 г. Положителен ефект върху постъпленията от тези данъци е оказала мярка за субсидирана заетост „60/40“, спомогнала на работодателите да задържат своите служители и работници, посочват от МФ. Постъпленията от корпоративни данъци също надвишавали тези за 2019 г.

Премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Кирил Ананиев не пропуснаха да се похвалят още днес, че страната ни е с най-ниския бюджетен дефицит в Европа, както и с най-нисък дълг редом до Естония. 

"Министър Ананиев направи всичко възможно да балансираме разходите, подпомагането на бизнеса, купуването на ваксините, да продължим с повишаването на доходите и парите за пенсионерите", каза премиерът по време на визитата си на копресорната газова станция в Петрич. А финансовият министър посочи: ".Днес, ако ние нямахме пандемия, щяхме да завършим с нулев дефицит. Имаме и  преизпълнение на данъчните приходи“.

В заключение Бойко Борисов заяви: "Някой да излезе и да каже, че сме безотговорни, че това било разсипничество - толкова некомпетентност на едно място не съм виждал!"

Основни параметри

Приходите, помощите и даренията за 2020 г. се очаква да бъдат в размер на 44,2 млрд. лв., при разчетен 43,5 млрд. лв.  което е изпълнение 101,5 % спрямо годишния разчет, като при данъчните приходи е 102,5 %. Съпоставени с 2019 г. приходите са с 0,1 млрд. лв. повече. В частта на приходите по националния бюджет - без общините, постъпленията от данъци се увеличават с 0,5 млрд. лв. През следващия месец се очаква МФ да представи по-подробна справка за постъпленията на отделните данъци. 

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) за 2020 г. са в размер на 47,8 млрд. лв., което е 98,0 % от годишния разчет. За сравнение разходите по КФП за 2019 г. бяха в размер на 45,2 млрд. лева. По-високите разходи през настоящата година са свързани основно със социално-икономически мерки за минимизиране на ефектите от кризата, в т.ч. по мярка „60/40“, месечни добавки от 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от август до декември, плащания към земеделските стопани, както и по други одобрени мерки, посочват от МФ. При съпоставката на капиталовите разходи със същия период на миналата година обаче трябва да се има предвид платените близо 2 млрд. лв. за нов тип боен самолет за българските ВВС, припомнят от МФ.

Вноската на България в бюджета на ЕС през 2020 г. е 1,3 млрд. лв., което е с 0,1 млрд. лв. по-малко от планираното в бюджета.