Депутати от "Прогресивна България" са внесли промени в Закона за собствеността върху земеделските земи, с които се цели приключване на продължилата повече от три десетилетия поземлена реформа у нас.
Страната ни е заплашена от наказателна процедура от Съвета на Европа за системно нарушаване на Конвенцията за защита на правата на човека и неговите свободи, тъй като години наред неоправдано бави изпълнението на съдебни и административни решения за възстановяване на собствеността върху земеделски земи и гори. Така например има осъдителни решения на Европейския съд за правата на човека срещу България, свързани с реституционни претенции, чието изпълнение не е приключило повече от 10 години. В мотивите към законопроекта се посочват четири такива решения на ЕСПЧ.
В закона се разписва процедура, която дава възможност правото на възстановяване на собственост да се трансформира в право на обезщетяване. От тази възможност ще се възползват собственици или техни наследници, които не могат да посочат границите на земеделските имоти с признато право на възстановяване и влязло в сила решение на общинските служби по земеделие.
Процедурата започва със заявление на бившите собственици или техните наследници до общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите. Общинският съвет се задължава да предостави имот независимо от кой фонд до размера на признатата площ. При недостиг или липса на земи от поземления общински фонд общинският съвет трябва да предложи земя в съседно или друго землище на територията на общината.
Ако общинският съвет не се произнесе в двумесечен срок, е предвидено земите за възстановяване или обезщетение да се предостави със заповед на областния управител по мотивирано искане на общинската служба по земеделие.
При доказана липса на земеделски земи от общинския поземлен ден фонд на територията на общината, собствениците или техните наследници се обезщетяват с поименни компенсационни бонове.
Процедурата на обезщетяване ще бъда по-подробно разписана в правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Законопроектът, който депутати от ПБ внасят в Народното събрание, всъщност е изработен от Министерството на земеделието и храните и Министерството на правосъдието още през 2022 г., но така и не вижда бял свят заради честите разпускания на парламента.
Друга важна промяна в законопроекта е прецизиране на отдаването под наем и аренда на земеделски земи от държавния поземлен фонд.
В момента това става, като се провеждат само до две тръжни сесии. Предлага се да отпадне това ограничение. защото значителен брой държавни земи остават свободни след провеждане на втората тръжна сесия. За стопанската 2024/2025 г. например са останали свободни над 93 260 дка от държавния поземлен фонд, а за стопанската 2025/2026 г. – над 109 231 дка.
С промените се цели създаване на по-ясни правила за провеждане на търговете, като се гарантира, че в съответната община земята ще бъде наета с предимство от местни фермери, се посочва в мотивите.
За целта в първата тръжна сесия се предвижда да участват физически лица с постоянен адрес в общината, където се намира имотът, или кооперации, еднолични търговци и фирми, чиито седалища се намират в същата община. На първа тръжна сесия се допускат и собственици или ползватели на животновъдни ферми, които може да се намират и в съседна община.
На следващите сесии вече ще се допускат фермери от съседни общини, независимо от областта.
Друго условие е земеделска земя от държавния поземлен фонд да се отдава само на малки и средни земеделски стопани. Затова първо се поставя ограничение под наем или аренда да бъдат отдавани до 300 дка държавна земеделска земя. Освен това до търговете се предвижда да не бъдат допускани лица, които сами или чрез свързани лица и предприятия обработват повече от 10 000 дка земеделска земя. Това обстоятелството ще се удостоверява с декларация.
