Quantcast

Медия без
политическа реклама

Парламентът се свика извънредно и предизборно за тока и "Лукойл"

Енергийната комисия отхвърли ветото на президента върху промени в Закона за енергетиката

25 Окт. 2023Обновена
Илияна Димитрова
Енергийната комисия коригира проспания от Делян Добрев и Йордан Цонев текст за запасите с горива.

Народното събрание обяви изънредно заседание за петък, 27 октомври, в 12 часа. За спешното му свикване в най-неподходящия момент - в навечерието на местните избори, настояваха ГЕРБ-СДС и ДПС.

В дневния ред на заседанието е включено разглеждане на президентското вето върху промените в Закона за енергетиката, свързани с либерализацията на пазара на електроенергия, както и поправки в Закона за запасите от нефт, внесени от ГЕРБ и ДПС, с които двете формации твърдят, че ще премахнат монополното положение на "Лукойл" на пазара за горива у нас.

Междувременно от бургаската рафинерия излязоха с ново прессъобщение, от което става ясно, че дружеството няма никакво намерение да плаща очаквания от ГЕРБ и ДПС 1 милиард лева заради разликата между цените на руския петрол Уралс и сорт Брент. Не се очертават и съществени вноски до края на годината по данък печалба и допълнителния налог заради свръхпечалбата.

ПРЕДИЗБОРНО

Заседанието на Народното събрание в петък се свиква по-малко от 48 часа преди началото на изборния ден. Това ясно показва, че политиците ще го използват за предизборните си кампании. Именно с този аргумент ПП-ДБ настояваха такова изобщо да не се свиква сега. ГЕРБ-СДС и ДПС обаче не се отказаха и очевидно са надделели. Двете формации активно подхранват напрежение около енергетиката в последната седмица, като под мушката им се озова и правителството, което подкрепят - изглежда, за да могат да ударят предизборно по ПП-ДБ.

Парламентарната група (ПГ) на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) ще гласува за отхвърляне на ветото на президента Румен Радев върху промените в Закона за енергетиката, но това ще стане след местните избори, заяви в сряда вечер пред журналисти в Ловеч съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков, цитиран от БТА. Той посочи, че депутатите от групата на ПП-ДБ няма да участват в извънредното заседание на Народното събрание, насрочено за петък.

„Ветото трябва да се отхвърли, това е ясна реформа, която трябва да се случи. Тя е част от Плана за възстановяване и устойчивост. От друга страна, също сме казали, че в петък преди изборите, когато хората в цяла България трябва да направят най-важните си решения кой да бъде техният градоначалник, е абсурдно да им хвърляме прах в очите с национални теми“, коментира Петков. По думите му предизборни циркове в парламента са абсолютно ненужни и затова няма да бъдат на това заседание. „Спокойно можем в зала да отхвърлим ветото веднага след изборите. Няма да присъстваме, защото няма смисъ", заяви той.

Така към момента ПП-ДБ и Въраждане са декларирали, че няма да отидат в петък, а там ще са от ДПС и ГЕРБ. Очаква се да се види какво ще направят ИТН и БСП.

По-рано в сряда парламентарната комисия по енергетика отхвърли ветото на президента Румен Радев. С 11 гласа "за" и 3 "против" членовете на комисията одобриха повторно промените в Закона за енергетиката, които регламентират поетапната либерализация на пазара на ток за битовите потребители.

"Разбирам мотивите на президента. Част от съображенията му ги дискутирахме и в енергийната комисия. За съжаление либерализацията на пазара на ток за битовите потребител е заложник на Плана за възстановяване и устойчивост. Трябвало е още миналата година да се реагира, когато е бил поет ангажимент към ЕК - днес рискуваме средства по плана. Имаме обаче време притеснителните текстове да бъдат променени, включително моделът на либерализация, така че да не се застрашават българските потребители", заяви председателят на комисията и депутат от ГЕРБ-СДС Делян Добрев.

"Президентът Румен Радев наложи вето на закона, защото според него тази значителна реформа не бе придружена с оценка на въздействието върху благосъстояние на българските граждани и устойчивостта на енергийната ни система", заяви пред комисията президентският секретар по правни въпроси Крум Зарков, който беше дошъл, за да защити ветото. 

"Предвидената либерализация на пазара на ток за бита от началото на 2026 г. предполага отпадане на компенсирането за битовите потребители, което рискува да доведе до рязък скок на цените. Стандартът на живот на мнозинството от българските граждани остава най-ниският в Европейския съюз, а предвидените промени биха могли още повече да затруднят хората", пише държавният глава в мотивите си. Той разкритикува и предложената дефиниция за енергийна бедност, която не защитава достатъчно уязвимите хора.

Радев предупреди, че заличаването на НЕК като обществен доставчик на ток и премахването на енергийния микс може да предизвикат проблем в енергийната система на страната. Застрашена е работата на "Мини Марица-Изток" и ТЕЦ "Марица-Изток 2" още в средата на следващата година, което е в противоречие със споразумението с протестиращите миньори и енергетици, посочва президентът.

Бившият транспортен министър Христо Алексиев, който сега е съветник на президента, обясни пред депутатите, че прибързано се очаква изравняване на цените на тока на свободния и регулирания пазар. "18 месеца не са достатъчен период, в момента разликата е два пъти. Евродирективата не ни налага краен срок за либерализация, нито модела. Този модел сериозно ще се отрази на държавния бюджет. Няма разчети колко пари ще бъдат необходими за компенсиране на крайните снабдители с ток за бита - ЕРП, има опасност от фалити", каза Алексиев.

Депутатите от БСП обявиха, че напълно подкрепят мотивите на президента и наложеното вето. Според Драгомир Стойнев ще настъпи "административен хаос с определянето на енергийно бедните домакинства".

От ПП-ДБ гласуваха срещу ветото, но призоваха законът да не се гласува повторно в петък. "Петък е последен ден за предизборна кампания. НС не трябва да става арена за политически изяви, затова искаме да се изчака с преодоляването на ветото след изборите. Въпреки това днес сме тук", каза Радослав Рибарски.

ПОПРАВКА НА ПРОСПАНИЯ ТЕКСТ

Енергийната комисия гласува и поправки в наскоро приетите промени в Закона за запасите от нефт и нефтопродукти. Именно за този закон Делян Добрев се жалваше, че е проспал. Депутатите гласуваха да се отмени текстът, с който в 12 месечен срок всички вносители на горива се задължават да държат в страната 100% от запасите за извънредни ситуации.

"Коригираме тази грешка, защото с нея караме ретроактивно бизнесът да промени модела, по който съхранява горива", каза Добрев. Той и депутатът от ДПС Йордан Цонев внесоха нов закон текст, който връща сегашното положение до 50% от запасите с горива да може да се съхраняват в складове извън България - в други страни от ЕС. Това ще е в сила до 30 юни 2024 г., а след това режимът се либерализира още повече - само до 30% от запасите задължително ще се държат в страната.

Радослав Рибарски от ПП се възпротиви на тази промяна: В интерес на България е да има по-големи резерви от горива в страната. Само 30% е опасно", смята той.

"Така ще подобрим конкуренцията. Не трябва "Лукойл", който държи 92% от складовете за горива в страната, да се облагодетелства от този монопол", отвърна Добрев. И отново обясни как спорният текст се е появил в преходните разпоредби на други закон - внесен бил с мейл в бюджетна комисия от Министерство на финансите в последния момент, след което на доверие е подписан и вкаран за гласуване в икономическа комисия. 

Друга поправка в закона по предложение на Добрев е сериозно завишаване на санкциите за тези държатели на данъчни складове за горива, които не предоставят достъп за други търговци. От сегашните 2000 лв. санцията се завишава на 2 млн. лв., а при повторно нарушение - отнемана на лиценза.

ЛУКОЙЛ: ВСИЧКО СИ ПЛАЩАМЕ ПО ЗАКОН

От "Лукойл Нефтохим" отново разпространиха съобщение, че плащат в срок всички свои задължения към бюджета на страната.

"Общата сума на данъците, платени в хазната за 2022 г., възлиза на близо 685 млн. лв., от които 90 млн. са корпоративен данък и временна солидарна вноска. За деветте месеца на настоящата година дружеството е изплатило близо 647 млн. лева, от които 153  млн. лева авансово изплатени корпоративен данък и временна солидарна вноска", се казва в съобщението.

"Заявленията пред медиите за допълнително дължим данък от 1 млрд. лева са направо абсурдни", казват от рафинерията по повод искането закона, който ги задължава да правят вноски във фонд "Сигурност на електроенергийната система" заради разликата между цените на руския петрол Уралс и сорт Брент. "Разликата между котировките на Брент и Уралс отдавна не са 30$ на барел и към днешна дата е 6-7$ на барел и, второ, - в изпълнение на задълженията си, произтичащи от 6-я пакет санкции, дружеството от 2023 г. планово преминава към преработка на неруски нефтове", посочват от компанията.

Внушенията, че „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД нарушава европейския регламент, като изнася нефтопродукти, произведени от руски нефт за страни от ЕС, категорично не отговарят на истината и това може да бъде потвърдено от Агенция „Митници“. Също толкова необосновани и неверни са твърденията, че „ЛУКОЙЛ“ участва в корупционни схеми с политици и държавни чиновници. Ръководството на „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД настоява да бъдат прекратени всички несъстоятелни и безпочвени обвинения и клевети, и заявява, че ще използва правото си да защитава интересите и деловата си репутация с всички достъпни и законни средства, се казва в съобщението.

Още по темата