Бюджетът за 2026 г. бе окончателно приет днес в парламента само с гласовете на управляващата "Прогресивна България". Той трябва да влезе в сила от 1 август.
Основната финансова сметка на държавата е на червено с рекордните 7.3 млрд. евро, което е 5.7% от очаквания брутен вътрешен продукт. В същото време кабинетът на Румен Радев получи карт бланш да тегли нови заеми, които далеч надхвърлят дефицита - общо до 10.1 милиарда евро.
От самото начало от "Прогресивна България" обявиха, че това не е техният бюджет, а бюджет на завареното положение и уверяват, че в следващия бюджет за 2027 г. ще станат видни техните политики и мерки.
Нито едно от предложенията на опозицията в приходната и разходната част на бюджета не бе прието от управляващата партия.
Веднага след гласуването от "Продължаваме промяната" призоваха президента Илияна Йотова да наложи вето на трите закона - на държавния бюджет и на бюджетите на ДОО и НЗОК. От ПП обявиха, че пускат петиция граждани да се присъединят към искането за вето.
"В бюджета липсват текстове за парите на национална детска болни и ПБ отказа да гласува такива текстове. Списъкът с общинските проекти, които присъстват от 2024 г. във всеки бюджет, вече ги няма в този бюджет и за първи път имаме ситуация, в която един министър еднолично ще се разпорежда с 1 млрд. евро за общините и ще решава дали и при какви условия всяка община да получи средства", коментира Асен Василев, председател на ПП.
Към тези критики от "Демократична България" добавиха: "Имат проблем с дефицита, но хем отхвърлиха нашите предложения за ограничаване на разходите, хем си гласуваха безконтролно да могат да сключват договори за общински проекти дори без проектна готовност".
Подобни критики отправиха и от ГЕРБ. Цялата опозиция обяви, че Бюджет 2026 е подмяна на управленския мандат, който хората гласуваха на Румен Радев и "Прогресивна България".
Междувременно КНСБ призова омбудсмана Велислава Делчева да оспори пред Конституционния съд няколко от току-що приетите текстове в бюджета. Синдикатите скочиха срещу отменения механизъм за изчисляване на минималната заплата като 50% от средната за страната и срещу прокараната в заключителните разпоредби промяна в Кодекса на труда, с който се въвежда почасово изчисляване на трудовия стаж при работа на непълно работно време.
"С временен закон, какъвто е този за бюджета през годината, и през заключителните му разпоредби се въвеждат трайни изменения с пряко отражение върху доходите, социалната сигурност и придобитите права на стотици хиляди работници. Тези текстове нямат технически характер, защото от тях произтичат много права - платен годишен отпуск, допълнително възнаграждение за стаж и професионален опит, обезщетения, права при пенсиониране. Това противоречи на конституцията", смятат от КНСБ.
