Медия без
политическа реклама

Новият 5-процентен "данък" възмути фирмите с батериите

Вноската във фонда СЕС се предлага без обществено обсъждане и без оценка на вредите и щетите, твърдят от бранша

„България привлече милиарди евро и за две години се превърна в „батерията на Балканите", а сега успехът е заплашен от необоснована мярка", коментира Никола Газдов, председател на АПСТЕ. 
„България привлече милиарди евро и за две години се превърна в „батерията на Балканите", а сега успехът е заплашен от необоснована мярка", коментира Никола Газдов, председател на АПСТЕ. 

Само за две години България привлече над 3 млрд. евро инвестиции в системи за съхранение на енергия и се утвърди като европейски лидер с изградени над 6,3 GW батерийни мощности. Сега обаче държавата предлага нова финансова тежест, която застрашава сектора. В проектобюджета за 2027 г. е заложена нова 5% вноска във Фонд „Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) върху приходите на операторите на самостоятелни батерийни системи.

Тази неочаквана мярка трябва да отпадне напълно, защото би застрашила финансовата устойчивост на вече изградени проекти и би подкопала доверието в България като предвидима инвестиционна дестинация, гласи становището на Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ).

От АПСТЕ подчертават, че предложението е внесено през "задния вход" - без обществено обсъждане, без консултации в тристранния съвет, без оценка на въздействието, без публичен разчет за очакваните приходи във фонда.

„България привлече милиарди евро инвестиции и за две години се превърна в „батерията на Балканите". Вместо да пренесем този успех и в други сектори, рискуваме да го зачеркнем с необоснована мярка", коментира Никола Газдов, председател на асоциацията. 

 

Вноската е вредна, 

смятат от асоциацията и обясняват:

 - За разлика от електроцентралите батериите не произвеждат ток - те го купуват в часовете с ниски цени, съхраняват го и го продават обратно при пиково търсене. Предвижда се вноската от 5% да се начислява върху целия приход, без да се приспадат разходите за купената електроенергия и технологичните загуби, което означава, че реалната тежест върху операторите на батерии ще е много висока.

- Повечето "складове" за енергия са в експлоатация едва от няколко месеца. Инвестициите са направени въз основа на финансови модели и банкови кредити, които не предвиждат въвеждане на допълнителни такси. Новата тежест може да погълне значителна част от средствата за обслужване на кредитите и да доведе до нарушаване на договорените условия с банките.

- Създават се условия за повторно начисляване на вноска върху една и съща електроенергия - веднъж при продажбата от производителя и втори път при продажбата от батерията.

 

Едната ръка дава, другата отнема

Заради новоизмислената такса възниква и риск за европейското финансиране - над 600 млн. евро, които България получи по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) именно за изграждане на системи за съхранение. Според АПСТЕ промяната на правилата за батериите може да предизвика проверка, при която Европейската комисия да установи, че са нарушени условията за еврофинсирането и да поиска корекции и връщане на част от сумите по ПВУ.-

„Нелогично е държавата да насърчава инвестициите в батерии с европейски средства, а веднага след изграждането им да променя икономическите условия за операторите. Ако мярката бъде приета, ще настояваме Европейската комисия да провери нейната съвместимост с европейските правила", коментира Никола Газдов.

Ревизия?

Темата вече влезе и в дебатите по проектобюджета в Народното събрание. В отговор на критиките Людмила Петкова, зам.-министър на финансите, обясни, че мярката била предложена от Министерството на енергетиката и че то имало готовност да се съобрази със забележките на бизнеса. От думите й обаче се разбра, че МЕ не се отказва от облагането на батериите, а смята само да промени механизма за изчисляване на таксата. Нови текстове все още няма.

 

Значимост 

По данни на ЕСО за периода 1 януари - 15 ноември батериите са доставили в енергийната мрежа 2354 GWh, като производството на ток от вятър и слънце в същия период се е увеличило с 22% - до 8,58 TWh, а нетният износ на електроенергия почти се е удвоил до 3,5 TWh.

Ползите от инвестициите в съхранение станаха особено видими през лятото на 2026 г., когато горещините и ограниченията в производството на ток в съседни държави поставиха регионалните пазари под напрежение. Тогава българските батерии смекчиха вечерните ценови пикове и допринесоха за по-ниски борсови цени у нас спрямо Румъния и Гърция.

Червени лампи

Внезапната и неочаквана промяна на условия за вече направени инвестиции е лош сигнал към международните и местните инвеститори, и то в момент, когато уж искаме нови заводи, модерна енергетика, центрове за данни. Вместо да използва успеха при батериите като доказателство, че можем да реализира мащабни инфраструктурни проекти, държавата рискува да отблъсне следващата вълна инвеститори, предупреждава АПСТЕ.

Последвайте ни и в google news бутон

Още новини по темата