Медия без
политическа реклама

Коалиционните партньори вече се обиждат и на енергийни вампири

Четири месеца преди освобождаването на цените на тока за бита в системата цари пълен хаос

17 Март 2024ОбновенаМИЛА КИСЬОВА
Илияна Димитрова
ГЕРБ и ДПС не веднъж атакуват заедно по енергийни теми партньорите си от ПП-ДБ

ГЕРБ и ДПС разиграха поредно театро, правейки се на "ни лук яли, ни лук мирисали" за поредния проблем в българската енергетика. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и съпредседателят на ДПС Делян Пеевски вкараха в парламента през изминалата седмица проект на решение, с което предлагат финансовият министър да бъде задължен да покрие до края на март дупката във фонда, който гарантира сигурността на енергийната ни система. Нещо повече, в мотивите за това решение двамата партийни лидери, които уж подкрепят правителството, обвинят Асен Василев, че е "обезкървил" държавната енергетика като енергиен вампир и е "източил" над 3.5 млрд. лв. от БЕХ и 847 млн. лв. от въпросния фонд.

Става въпрос за фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС), на който се разчита да играе ключова роля от 1 юли във финансирането на прехода от регулирани към пазарни цени на тока за домакинствата.

Обвинението за източени средства от финансовия министър средства е странно като се има предвид, че всички решения за трансфери и пренасочване на средства са вземани със санкцията на Народното събрание. Ако въпросните 3.5 млрд. лв. ,източени от БЕХ, визират иззетата на 100% печалба на държавните енергийни дружества през последните две години, то това е разпоредба от Закона за държавния бюджет, за която са гласували и ГЕРБ, и ДПС.  Останалите 847 млн. лв. са спестени компенсации за високите цени на тока за бизнеса през 2022 г. по механизма SAFE (финансиране от няколко европрограми), които фондът в края на 2023 г. прехвърли към държавния бюджет - отново решение, което е гласувано в парламента.

Главно действащо лице на това театро  е шефът на енергийната комисия Делян Добрев. Той едва сега - по време на преговорите за ротацията на правителството - прояви силна загриженост за домакинствата какви сметки за тока ще плащат от 1 юли, когато се освобождава частично регулираният пазар на електроенергия за тях. Добрев се притесни и за влизането ни в еврозоната, която по думите му "ще видим през крив макарон", ако цените на тока скочат, а оттам - и инфлацията. А съвсем доскоро твърдеше, че промяната след 1 юли няма да окаже съществено влияние на цените.

Депутатът от ГЕРБ първо, би тревога, че във ФСЕС зее дупка от 1 милиард лева и ако фондът има затруднения да се разплаща с производителите на ток сега, то от 1 юли тези затруднения ще станат още по-големи. От тази дата фондът ще трябва да компенсира и трите електроснабдителни дружества - "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-Про". Те вече ще купуват тока за домакинствата директно от борсата на пазарни цени, но ще трябва да им го предлагат на по-ниски, фиксирани цени до 2026 г. Какви ще са тези фиксирани цени,  ще решава правителството, а не регулаторът КЕВР. 

На кръгла маса за новите предизвикателства на електроенергийния пазар Добрев нахвърли възможни решения за покриване на недостига. Едно от тях е отново да се възстанови събирането на вноска "Задължение към обществото", каквато имаше преди години, когато електроенергетиката ни отново бе изпаднала в колапс, с огромна междуфирмена задлъжнялост, която трябваше да бъде изчистена. Тази вноска, която достигаше 30 лв. на мегаватчас, се начислява на сметката на потребителите - битови и небитови, и ако отново бъде въведена, ще повиши с 15-20% цената на тока. Напълно очаквано, работодателските организации скорострелно скочиха срещу подобно предложение и обявиха, че ще му се противопостяват с всички възможни средства.

Другата възможност е липсващите пари във фонда да бъдат осигурени от бюджета. И точно това с лека ръка предлагат ГЕРБ и ДПС.

Изваждането на 1 милиард лев от бюджета обаче няма как да мине без актуализацията му. Повече от ясно е, че ГЕРБ и ДПС сами не си вярват, че ще се случи, след като с проекторешението си искат да спешат финансовия министър да осигури парите до края на март. По всичко личи, че това е поредната игра на нерви между коалиционните партньори при реденето на новия кабинет и разпределянето на регулаторите. Не е изключено ГЕРБ и ДПС да дадат отбой, защото проекторешението за покриване на дефицита не бе гласувано по спешност в петък от Народното събрание, така както бе обявено от шефа на енергийната комисия.

 

КЪДЕ Е РЕГУЛАТОРЪТ?

 

Като стана дума за регулаторите, е интересно какво прави КЕВР в този случай. Важна подробност е, че комисията е един от регулаторите с изтекли мандати и е на масата за пазарлъци при преговорите около ротацията.

От обясненията на шефа на комисията Иван Иванов стана ясно, че причините за недостига на пари във фонда са енергийна сигурност са чисто обективни. Първо, цената на електроенергията от лятото насам върви стабилно надолу и е вече два пъти по-ниска от прогнозната цена на КЕВР от 250 лв. за мегаватчас.  В момента токът на борсата се търгува около 150 лв. за мегаватчас и този срив се отразява на постъпленията във фонда - 5% данък от приходите на производители и търговци на електроенергия. 

Наред с това рязко се срина и цената на въглеродните емисии и държавата вече не може да разчита на стабилни приходи от продажба на спестени парникови квоти, които доскоро осигуряваха 60% от постъпленията във фонда. От прогнозните 88 евро за тон те са паднали до 49 евро през февруари. Иванов предупреди, че не се очаква ръст на цената на въглеродните квоти в близко време, за да се надяваме на бързо свиване на дефицита.

Шефът на енергийния регулатор обаче нищо не коментира защо при тези намалели приходи, не се предприемат действия за свиване на разходите на фонда. Както и ако прогнозите на КЕВР са толкова погрешни, защо не биват коригирани?

КЕВР можеше на 1 януари да преразгледа сметките си и да балансира бюджета на фонда, като намали прогнозните приходи спрямо пазарните реалности, но също така и понижи планираните разходите.

Комисията обаче не го направи, въпреки, че в момента ФСЕС плаща огромни премии на някои производители на ток, разчетени миналата година при двойно по-високи цени. По закон фондът плаща компенсации на НЕК, за да купува на преференциални цени тока на ВЕИ, топлофикациите с когенерации и ТЕЦ-овете с дългосрочни договори като американската AES ("Контур глобал" вече не работи), държавната ТЕЦ Марица изток 2, централите на Ковачки.

"Само за топлофикациите с когенерации например предвидените разходи са за 1.1 млрд. лв. На "Топлофикация София цената на тока е 955 лв./МВтч и тя е определена при много по-висока цена на природния газ и много по-скъпи въглеродни квоти", посочиха от ПП при обсъждането на проблема в енергийна комисия и призоваха да се намали тази цена.

Делян Добрев обаче веднага отби идеята, защото това щяло да оскъпи парното и топлата вода. Трудно е да се проумее от обществото как е възможно при спад на цените на природния газ парното да поскъпва.

 

РЕШЕНИЕ ЗА 400 МЛН. ЛВ.

 

Всъщност по време на дебатите в енергийната парламентарна комисия се оказа, че недостигът във ФСЕС към 1 юли ще е около 700 млн. лв. Освен това във фонда има заделен буфер от около 400 млн. лв., който може да се ползва като компенсация за освобождаване на цените на тока за бита в първите няколко месеца. Този буфер е формиран от вноските от свръхпечалбата на енергийните дружества за евентуални компенсации на бизнеса, ако цената на тока на борсата отново скочи над 200 лв. за мегаватчас. По това перо продължават да постъпват вноски, като само АЕЦ Козлодуй например всеки месец внася по 10 млн. лв.

Все още няма реакция на финансовия министър Асен Василев за исканите близо милиард от бюджета за запушване на дупката в енергийния фонд. Енергийният министър Румен Радев обаче призова депутатите да не бързат с приемането на специални решения за запълване на дефицита. Финансовото и енергийното министерство вече били изготвили програма за осигуряване на 450 милиона лева за ФСЕС, като тази програма ще бъде одобрена до дни. Според енергийния министър тази сума е напълно достатъчна да гарантира разплащанията на фонда преди и след 1 юли и положението изобщо не е толкова катастрофично, както го описват Делян Добрев и колегите му от ГЕРБ и ДПС.

 

ПЪЛЕН ХАОС

 

Дори и воплите за нов колапс в електороенергетиката да са преекспоринарни, от проведената кръгла маса стана ясно, че има тотална неяснота как ще функционира системата от 1 юли. Промените в Закона за енергетиката през есента бяха направени и гласувани набързо (включително от ГЕРБ и ДПС) с уверенията, че ще бъдат изчистени и допълнени по-късно, само и само да не изпуснем втория транш по плана за възстановяване и устойчивост.

Парите от плана все още ги няма, пари и във фонда няма, а всички участници в либерализацията на пазара на ток са силно изнервени. Електроснабдителните дружества нямат яснота как ще работят от средата на годината заради липсващите наредби към законовите промени. По-тревожни са предупрежденията им за липса на оборотни средства, с които да излязат на борсата, ако ФСЕС или държавата не им преведат аванси. Шефът на КЕВР се жалва, че броят на комисарите е орязан до петима и няма кой да пише въпросните наредби и да смята новите компенсации от 1 юли. НЕК, която вече няма да е обществен доставчик на ток от тази дата, не е наясно какво ще прави с дългосрочните договори с производители на ток и как ще се разплаща с тях. 

За управляващите партии обаче сега е по-важно да изтъргуват ротацията, вместо да седнат заедно и да намерят изход от ситуацията. При тези половинчатите законодателни промени и тотална неяснота как ще функционира системата от 1 юли все по-често се чуват гласове за отсрочване на старта на реформата на електроенергийния пазар.

Ключови думи:

ФСЕС, Делян Добрев

Още по темата