Въпреки съпротивата на финансовия министър бюджетната комисия в парламента гласува днес на първо четене намаляване на ДДС на 9% за ресторантьорските услуги и за книгите. 

Всички други предложения за сваляне на ДДС на различни стоки и услуги, внесени от народни представители, бяха отхвърлени.

Както и се очакваше, обещаното от премиера Бойко Борисов намаляване на налога за ресторантьорите, отприщи натиска за въвеждане на диференцирани ставки и за други продукти и услуги. Общо 6 законопроекта бяха внесени в бюджетната комисия с искане за намаляване на данъка за храни, лекарства, детски стоки, фитнес зали.

Шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова, която също е против промените в ДДС, демонстративно не присъства на заседанието. То се ръководеше от друг депутат на ГЕРБ - Евгения Ангелова, която е зам.-председател на комисията.

Не присъстваше и самият финансов министър Владислав Горанов. Вместо него на заседанието бе зам.- министър Росица Велкова. Нито веднъж обаче Велкова не взе думата, за да представи критичното становище на финансовото министерство. Въпреки че и опозицията, и поканените синдикати поискаха да чуят какво мисли ведомството, водещата комисията Евгения Ангелова сметна, че не е необходимо, след като всеки депутат има становището в писмен вид.

В него МФ ясно посочва, че разширяването на кръга на стоките с диференцрани ставки ДДС увеличава риска от данъчни измами, както и разходите за администриране и за бизнеса. И най-важното - мярката няма да доведе до намаляване на цените на въпросните стоки, нито до увеличаване на доходите на хората. Според финансовото министерство това ще провокира напрежение в други отрасли.

Загубата за бюджета от предложените по-ниски ставки в 6-те законопроекта на народните представители възлиза на близо 1.8 млрд. лв., сочат изчисленията на МФ. Това е почти 17% от постъпленията по това перо. За да се компенсират загубите, общата ставка по ДДС трябва да се качи на 24% или данък печалба за бизнеса да се вдигне до 17-18%, предупреждава финансовият министър. 

Според ГЕРБ и Обединените патриоти обаче мярката е антикризисна в подкрепа на най-пострадалия бранш, който бе принуден да затвори още от първия ден на извънредното положение. "В същото време с повишение на минималните осигурителни прагове с около 200 лв. в сектор "Туризъм" ще подкрепим работещите в него, защото те ще получат по-добра защита", обясни Красимир Ципов от ГЕРБ. 

Валери Симеонов пък чистосърдечно си призна, че е в конфликт на интереси, тъй като е собственик на заведение. Това обаче му давало предимството да познава нещата отвътре. "Няма логика хотелските услуги да са с 9% ДДС, а ресторантьорските с 20%, това е двуличие, което отдавна трябваше да бъде променено", каза Симеонов. Свалянето на данъка за ресторантите обаче била временна мярка до края на 2021 г., която междинно щяла да бъде контролирана от приходната агенция, и ако няма положителен ефект върху фиска, можело и да не се продължи догодина.

От БСП пък опонираха, че е спорно дали само ресторантьорите и хотелиерите са най-зле. И обявиха, че единствено България и Дания нямат по-ниски ставки за храни и лекарства. Предложението на левицата бе за тези две групи стоки ДДС да се свали на 9%, защото в коронакризата населението още повече обедняло. "Какво казваме на хората с вашето решение? Отидете в аптеката и си купите лекарство с 20% ДДС, но в ресторанта може да ядете с 9%?", попита Румен Гечев управляващото мнозинство.

"Времето на единната ставка ДДС отмина. Диференцираните ставки вече не са тема табу", коментира депутатът от ДПС Йордан Цонев. И призна, че самият той дълги години е застъпвал тезата за единната ставка. "Когато обаче в Германия или друга европейска държава хранителните продукти са с ниски или дори нулеви ставки, нашите производители са неконкурентни. В рамките на ЕС ДДС се явява регулатор на конкурентоспособността", заяви Цонев. Според него вече не може и трудното администриране да бъде аргумент срещу диференцираните ставки, защото с дигитализацията процесите на контрол ставали все по-лесни. ДПС обаче са твърдо против намалени ставки за лекарствата, докато здравната система не се реформира. "В момента 40% от държавните разходи за здравеопазване отиват за лекарства, а в чужбина този дял е 15-20%. Големите фармацевтични компании източват системата ни и докато не я реформираме, не трябва да пипаме ДДС, защото някой яко ще злоупотребява", смята Йордан Цонев.

Цонев обяви, че разбира съпротивата на финансовия министър. "Всеки би надал вой, ако по средата на годината се направят промени, които водят до 2 млрд. лв. по-малко приходи. Правим го обаче, защото положението е форсмажорно, това са антикризисни мерки заради COVID-19", каза Цонев.

Представителите на ресторантьорския бизнес благодариха на депутатите от бюджетната комисия за гласуваната 9% ставка на ДДС. Тя ще важи само за доставките на храна, но не и на алкохолни напитки. Така и не стана ясно дали безалкохолните напитки също се приравняват на храната или в бързината са пропуснати в законовите промени.

"Ние сами предложихме срещу намаляването на ДДС да се вдигнат минималните осигурителни доходи в сектора", обясни Атанас Димитров от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. По думите му в сектор Ресторантьорство 94% от заетите били на минимална работна заплата. С вдигане на осигурителния праг от 610 лв. на 800 лв. в бюджета на НОИ ще влязат 85 млн. лв. повече от осигуровки, посочиха от бранша.