Докато повечето страни по света вече оповестиха щедри икономически пакети за подпомагане на бизнеса и домакинствата в периода на криза, у нас правителството набляга на стабилността и лансира доста плахи идеи, без ясни разчети колко ще струват те. За точни оценки на ефекта от кризата все още е много рано, но бюджетът все пак има ясни параметри и в тях има резерви, които могат да се ползват. Какво показват числата?
И според МФ, и според независими експерти
приходите ще се свият с около 3 млрд. лв.
България влезе в кризата в сравнително добра форма. В последните години има растеж и правителството се радваше на комфорт в приходната и разходната част на бюджет. Страната ни трупаше излишъци, които се харчеха с лекота от кабинета. Бюджетът за 2020 г. по първоначални прогнози бе планиран с 3,3% растеж, БВП на хартия се чака да достигне 126,8 млрд. лв., заложеният дефицит е 0. В края на годината при настоящите параметри на бюджета дългът се очаква да бъде 23 млрд. лв. или 18,2% от БВП, като нивото му продължава да е ниско в сравнение с други страни.
Големият въпрос е с колко точно няма да се изпълнят планираните за годината приходи. "В България имаме опит с финансовата криза и ефекта върху икономиката, измерен през 2010 г., макар че кризите са различни и това трябва да се отчете. В момента се ограничават ресурсите и активността, но няма големи дисбаланси, които да бъдат изгорени от кризата - каквато е функцията на кризата. Ако погледнем числата от 2009-2010 г., тогава загубата на приходи възлезе на около 4,5% от БВП. Сега кризата може да ни изглежда по-страшна, но възстановяването може да стане по-бързо, ако успеем да запазим заетостта", изтъква финансистът Любомир Дацов. "Ако кризата продължи до края на годината и има 4-5% свиване на БВП, ще отидем към отрицателен растеж - до -1%, а загубата на приходи ще е около 3,5% от БВП или 4 млрд. лв. Трябва да се отчете, че първото тримесечие е към края си, затова говорим по-скоро за загуба на приходи в размер на около 3 млрд. лв.", допълва Дацов.
Абсолютно същата прогноза направи пред bTV и финансовият министър Владислав Горанов, който се застрахова, че сривът в приходите може да се окаже и по-голям. Подобно неизпълнение не е незначително, но не е и фатално - общият размер на планираните приходи в консолидираната фискална програма за 2020 г. е 46,8 млрд. лв. Финансистите са категорични, че в такава ситуация България не трябва да си прави експерименти с данъчни ваканции и с други идеи за провеждане на социална политика през данъците.
В разходите има резерви
Разходите са точно толкова, колкото и приходите - бюджетът бе планиран да излезе на нула в края на годината, а вероятно и с плюс на фона на редовните практики за залагане на резерви в него. Практика на този финансов министър стана залагането на резерви още на ниво планиране на бюджета, така че правителството да разполага с резерви, без да е необходимо да минава през парламента за харченето им. Данни от предходни години показват, че и в приходната, и в разходната част има ререрви. Какъв е точният им размер, само Владислав Горанов си знае, но и през 2018, и през 2019 г. (дори и след актуализацията заради изтребителите) хазната излезе с по-добро салдо от планираното, като разликата е малко над 1,2 млрд. лв.
Резерви могат да се освободят и при отпадането на отделни планирани инвестиционни разходи. Вече се разбра, че армията вероятно ще трябва да почака за модернизацията си. В централния бюджет за 2020 г. по това перо са заложени 495 млн. 500 хил. лв. разходи. Чуха се и призиви правителството да се откаже от създаването на новия ВиК холдинг. В края на януари за финансирането му към бюджета на МРРБ бяха пренасочени 1 млрд. лв. от централния бюджет, което на свой ред онагледи наличието на резерви в него. Тук обаче се чуват и обратни гласове - капиталовите разходи да не се орязват, защото осигуряват икономическа активност.
"Споменават се парите за водните проекти - заделеният 1 млрд. лв., но с тези пари могат да се ангажират много на брой малки фирми, ако не се допуска концентрация. Това е единият голям урок, който научихме през 2010 г. - убихме си демокрацията и много малки фирми с концентрацияа на държавните поръчки в 10 свързани фамилии. Ако преструктурираме обществените поръчки и ги пренасочим към максимално широк кръг фирми, това ще засили активността", категоричен е Дацов. И все пак на фона на извънредното положение е под въпрос доколко ще има време за организиране на дейността на холдинга и възлагане на поръчки в рамките на годината.
В разходната част ще се освободат и 240 млн. лв. след решението на ЕК да не иска от държавите членки да връщат тази година неизразходваните аванси по оперативните програми. Част от този ресурс със сигурност ще бъде ангажиран към реализиране на нови мерки по линия на оперативните програми за борба с коронавируса. Вече се разбра, че 20 млн. лв. по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" ще отидат за плащане на обещаните добавки от по 1000 лв. към заплатите на ангажираните в борбата с коронавируса лекарски и друг обслужващ персонал.
Разходната част тепърва ще трябва да се преструктурира. Правителството вече обяви пренасочването на 500 млн. лв. към Българската банка за развитие за осигуряване на ликвидна подкрепа на пострадали от ограниченията покрай вируса фирми (колкото ще отпаднат като разход от проектите на армията). Нови разходи ще възникнат и около гарантираните компенсации на работници в пострадали предприятия - гарантирано заплащане от страна на държавата в размер на 60% от заплата за 3 месеца, при условие, че работодателите покрият останалото. Още няма оценки на необходимите ресурси, но запазването на заетостта е ключова при този тип криза.
"Най-смисленото нещо, което сега трябва да направим, е да запазим заетостта. Това е мярка, която не предприехме рез 2010 г. и платихме висока цена за това. Ако пандемията продължи три месеца, просто сме длъжни за 3 месеца да си запазим социалния статус на хората. Правителството в момента се опитва да направи това, което през 2010 г. не направи - да съхрани социалната система. Въпросът сега е да не се опорочи разпределението, като парите се насочат към умрели фирми, тоест да не свършим работата по български", казва Дацов.
Актуализация на бюджета и дефицит
Почти сигурно е при това положение да се стигне до актуализаия на бюджета и дефицит, за това вече заговори официално и финансовият министър. Ако не се допусне раздуване на разходитете и спадът в приходите се ограничи до 3 млрд. лв., според финансисти той ще може да се ограничи до 2-3% от БВП. Покриването на такъв дефицит би било по силите на хазната и няма да предизвика толкова сериозен дисбаланс. Фискалният резерв в момента е сравнително добре обезпечен - по данни към края на януари резервът е 10,7 млрд. лв. при допустим минимум от 4,5 млрд. лв. До това минимално ниво все пак не бива да се пада, защото страната няма да може да си позволи никакви извънредни разходи, каквато ситуация доведе до оставката на бившия финансов министър Симеон Дянков.
Резерв има и по линия на управлението на дълга. "България още е далеч от критичното за нея ниво - около 50% от БВП, но ситуацията не е добра да се излиза на външни пазари. Очаквам емисиите да се преориентират на вътрешен пазар - имаме определен лимит в закона за държавния бюджет, банките разполагат с ликвидност", коментира Дацов. За тази година новият допустим дълг по закон е 2,2 млрд. лв., като размерът надхвърля погашенията по падежиращ дълг, защото финансовото министерство одобри програма за натрупване на резерви за предстоящо през 2023 г. погашение по емитираните през 2016 г. еврооблигации. Може подготовката за този падеж да се отложи в идните две години и при нужда дългът да се ползва за покриване на дефицит тази година.
