Уважението към Народно събрание се срина до небивало дъно, но политиците продължават да дълбаят. Разноцветни депутати затрупаха деловодството на парламента със законопроекти недоносчета, които им служат за реклама и пропаганда пред обществото и в медиите. Стана и много модерно партиите да се надцакват с проекти по една и съща тема, състезавайки се за симпатиите на избирателите. Резултатът твърде често е законодателна фира. 

От миналото лято Делян Добрев и други видни ГЕРБери тръбят, че "ЛУКойл" ни краде по левче от всеки литър бензин, защото работи с евтин руски петрол, а ни го продава на високи западни цени. Добрев лично обеща да сложи край на тази несправедливост. 

През ноември се завъртяха не един, а три проекта за сваляне на цените на бензина и дизела  - на ГЕРБ, ПП, и ДПС. Наддаването продължи и през декември, та и в новата година. Като  осъзнаха, че в това популистко състезание победители няма, а всички вкупом олекват, депутатите от враждуващи партии преминаха към нова тактика - на привиден сговор и градивен диалог, и приеха компромисни текстове, според обещават на гражданите подпомагане заради скъпите горива. Каква ще е схемата? Авторите си признаха, че нямат ясна идея, затова и възложиха на правителството да измисли механизма. Всъщност депутатските напъни бяха напълно излишни - правителството така или иначе обеща да направи механизъм за подпомагане още миналата година. Но партиите в парламента са доволни от маневрите - хем преметнаха отговорността на изпълнителната власт, хем ще могат да се тупат по гърдите пред избирателите, че са ги спасили от диктата на "ЛУКойл" и от скъпите горива.  

Изключително демагогски народните избраници си поиграха с болния въпрос за съдбата на въглищните тецове и мини, почесаха си езиците, а накрая вмениха на правителството да "преотвори" и да "предоговори" с Брюксел фамозния План за възстановяване и устойчивост. Темата бе вкарана в парламентарния оборот от "Възраждане", но всички охотно я яхнаха  - та нали в "черната" енергетика работят стотици хиляди, все потенциални избиратели. А какво ще предложим като алтернатива, за да постигнем  зелените цели с черна енергетика, никой не казва. 

Предупрежденията на изпълнителна власт за нарушаване на конкуренцията, конституцията, евродирективите и за конфликт с други закони не трогват политиците в парламента.  И колкото повече мирише на нови избори, толкова по-активни и агресивни стават народните избраници в творенето закони в опит да се докарат пред избирателите и да не изпаднат от парламентарния борд. Някои коалирания при прокарването на закони будят недоумение, да не кажем и съмнение за нещо повече от грижа за електората.

Пресен пример за подобно гласуване е отнемането на концесионните права на "Лукойл Нефтохим" за ползване на пристанище "Росенец". Първоавтор на идеята е "Демократична България", които внесоха съответни законови промени. Наложи се от две министерства - на финансите и на транспорта, да обясняват на законописците от ДБ, че проекът им е недомислен и ако се превърне в закон, може да блокира всеки вносител и преработвател на петролни стоки у нас.

И ДБ оттегли предложението си. Още на следващия ден обаче то възкръсна - в проект на ДПС за забрана за износа на горивата на "Лукойл Нефтохим", получени от руски нефт.

Това, че депутати от разни партии кроят закони и законови кръпки като в някаква "ширпотреба", не е вчерашна практика, но се случва все по-често. За разлика от МС, който прави (или поне имитира, че прави) оценка на въздействието на проектите, които внася в НС, народните представители не си дават този труд  - с малки изключения. Когато МС внася законпроект, той се съгласува по отдели, дирекции, мининстерства, експертите "изчисляват" ефектите и дефектите, кой какво печели и кой какво губи от промените.

Депутатите обаче карат на  "вдъхновение" и предлагат неща, чието въздействие не могат, а и не са опитали да изчислят. 

Така "бензиновото левче", което според Делян Добрев и ГЕРБ "ЛУкойл" краде от джоба на всеки българин при всеки зареден литър автогориво, катастрофира, когато се стигна до парламентарно обсъждане на проекта на Добрев. Накрая се стигна до силно умален вариант на гръмките намерения - наместо левче намаление за всеки шофьор ще има ваучери за транспорт само за социално бедни. 

ГЕРБ всъщност наняколко пъти преправиха закона си за "едното левче". Делян Добрев призна, че се отказват да обложат цялата разлика в цените между руския суров нефт Уралс и по-скъпия сорт Брент, защото  "иначе "Нефтохим" ще загуби стимул да внася и преработва". Отчисленията, които държавата ще събира от рафинерията, бяха намалени на 50% от ценовата разлика, но преди самото окончателно гласуване в пленарна зала Добрев изненадващо излезе с нова оферта - 70%. В крайна сметка няма значение, защото никой не е в състояние да прави разчети какви пари ще събере държавата от това облагане - борсовите цени се менят постоянно и дори може в един момент двата сорта нефт да се изравнят. 

Първоначално от ГЕРБ твърдяха, че отбив от цената на бензина трябва да има и за фирмите. Накрая бе гласувана мъглява формулировка, че правителството ще определя всеки месец каква помощ да се дава със събраните пари на уязвимите групи. 

Изобщо не е ясно кога този закон ще влезе в сила, защото изведнъж депутатите се сетиха, че помощите трябва да се съгласуват с Брюксел. И записаха, че промените ще се задействат след положително становище от ЕК. Това ще отнеме време, вероятно месеци. Но всяка от партиите в парламента ще се хвали пред избирателите си, че се е погрижила да им е по-евтин бензинът. А бензинът наистина поевтиня - само защото международните котировки на нефта вървят надолу.

Още фалове

Имаше и печални случки  като отмяна на гласувана две седмици по-рано законова поправка. Става въпрос за приемането на различна компенсация за ток за бизнеса, при което малките фирми получават по-голяма помощ в сравнение с големите предприятия.  Оказа се, че този различен аршин не е консултиран с Брюксел и не е добре да се прилага, докато не стане ясно дали ЕК разрешава.

В края на миналата година ГЕРБ, БСП, ДПС безпардонно пришпориха промените в Изборния кодекс, за да провалят машинното гласуване и да върнат хартиените бюлетини. Когато на дневен ред дойде темата за озаптяване на всесилната институция "главен прокурор", същите партиите внезапно прозряха, че важните законови промени не бива да се претупват с бясна скорост, вкл. и на нощни 18-часови заседания.

А скандалното прекрояване на изборните правила със сигурност ще създаде огромни главоболия при предстоящите гласувания за местна власт, а вероятно и за нов парламент. 

,