Quantcast

Медия без
политическа реклама

Българите плащат 5 пъти по-ниски данъци от скандинавците

В Дания и Швеция пределната ставка за личните доходи надхвърля 50%

11 Февр. 2024ЮЛИАНА БОНЧЕВА
Pixabay
Размерът на ставката има значение, но реалната данъчна тежест зависи и от много други фактори.

Разликите в данъчната тежест върху гражданите на отделните страни в Европа са огромни и поредно стравнително проучване го показва. Както можем да се досетим, със своите 10% върху доходите България е в групата на "оазисите" с най-ниско облагане на личните доходи. В още четири държави - Румъния, Северна Македония, Косово, Босна и Херцеговина, ставката е като нашата - 10 на сто, сочи класация на Euronews, която се позовава на данни на Tax Foundation за 2022 г. При други балкански съседи данъкът за физическите лица е доста по-висок - 40% в Турция и 44% в Гърция. 

За нас българите, които отдавна сме свикнали с ниския "десятък", е трудно да си представим как е възможно някой да дава на държавата половината от доходите си. А точно такъв е случаят в няколко европейски страни. Рекордьорите са Дания с 55,9% подоходен данък, Австрия с 55%, Португалия (53%), Швеция (52,3%), Белгия и Словения (50%). Към тази група спокойно можем да причислим и Нидерландия с нейните 49.5 на сто.

Важно е да се отбележи, че различията са не само в ставките, а и в самите система на облагане. В България ставката е една - 10%, но в повечето европейски страни данъкът е "прогресивен", има скала на ставките, така че по-високите доходи се облагат с по-голям процент. Цитираните в класацията проценти са пределните. 

Освен това не е важен само размерът на ставката, но и върху каква база се начислява и за какво се правят удръжките. В скандинавските страни значително част от събраните данъци се връщат обратно на данъкоплатците под формата на различни социални помощи и улеснения - вкл. в образованието и здравеопазването.

Отделен въпрос е, че всяка държава си има специфична система от данъчните облекчения и преференции, които варират силно и в някои страни сериозно намаляват реалния размер облагаемия доход, в други  не толкова.  

В някои държави удръжките за социално осигуряване са част от подоходния данък, в други като България тези вноски са отделно.  

Трябва да си даваме сметка и за друго -  когато става дума за богата държава, в която заплатите са високи и имат голяма покупателна способност, дори след 50% удръжки остава достатъчно голяма сума за харчене.

 

Белгийците също плачат

Белгия е интересен случай. Там данъкът за добре печелещите и без друго е висок - 50%, а бремето е още по-тежко за хората, които нямат семейство и деца. Те дължат и вноска, подобно на някогашния "ергенски данък" в България, с което удръжката от заплатата може да надхвърли 60%.

Авторите на проучването пресмятат, че белгиец с годишен доход 45 000 евро след удръжките реално получава по 1867 евро на месец. Това е доста обезсърчаващо, защото на практика сваля дохода му до нивото на на минималната заплата за страната, която е 1994 евро на месец (пред данъците). 

В последните години все повече белгийци роптаят, че плащат големи данъци, а държавата не им осигурява "скандинавско благоденствие". 

 

Датчаните не мърморят,

че държавата ги "дои", защото вярват, че си заслужава. Събраното в бюджета отива за обществени блага и помощи. Образованието там е почти безплатно. 

Шведите също не роптаят срещу високите данъци, защото се радват на отлични обществени услуги. Skatteverke - шведската "НАП," е сред държавните институции, които имат най-високо доверие. 

В България обаче не е така. На фона на непрекъснати скандали за данъчни измами и източване на НОИ, здравната каса и разни други фондове у хората липсва увереност, че парите им се харчат по предназначение и че си заслужава съвестно да си плащат данъците и осигуровките. 

 

Къде са най-високите ставки , %

Дания    55.9

Австрия    55

Португалия 53 

Швеция 52.3

Белгия, Словения   50

Нидерландия 49.5

Испания  47

Германия, Франция, Обединено кралство  45

 

Още по темата