Забраната на мобилните телефони в училище се очаква да влезе в сила още през ноември. Това прогнозира просветният министър Красимир Вълчев, който бе на откриване на обновената сграда на Колежа по туризъм към Бургаския държавен университет "Проф. д-р Асен Златаров".
"В закона за предучилищно и училищно образование, който сме предложили за изменение в Народното събрание, се съдържат над 20 различни изменения. Очаква се те да влязат в сила по различно време. За езиковата миграция например ще трябва да разработим програми. Вероятно още през ноември ще влезе забраната за ползване на мобилни телефони от учениците в училище. Това ще стане след приемането на измененията в закона", заяви Вълчев.
Въпросните мащабни промени бяха анонсирани от МОН през май, като понастоящем те са приети на първо четене в просветната комисия в парламента. Очаква се септември депутатите да се заемат отново с проекта, който е доста обемен, т.е. цялостното му приемане ще може да стане най-рано през октомври.
Предложението на МОН предвижда забрана на "мобилни устройства за комуникация в училище, освен за строго образователни цели, по здравословни причини или при форсмажорни обстоятелства". Мотивите на министерството са, че използването на електронни устройства не само пречи на концентрацията и понижава образователните резултати на учениците, но и влошава техните когнитивни, двигателни, социални, емоционални и комуникативни умения.
В момента текстът в закона гласи само, че сред задълженията на учениците е "да не използват мобилните си телефони по време на учебните часове". Забраната не се спазва масово, особено в по-горните класове. Не е ясно как ще се осигури прилагането на новото ограничение, евентуално от ноември. Синдикатите, които са силни привърженици на забраната, категорично отказват учителите да бъдат държани отговорни за събиране на телефоните на учениците. Според тях тя няма да сработи, ако не бъдат въведени санкции за родители при неспазването й. Някои НПО и родители пък са против ограничението - според тях то ще ги остави без връзка с децата им, освен това са на мнение, че мобилните устройства могат да имат ползи, ако се използват правилно в образованието.
По повод другата промяна, които предстои скоро - за седмокласниците, Вълчев посочи, че в изпита по математика след 7. и 10. клас ще има малко интегрални задачи, т.е. от проверяващи основни базови познания по други предмети от природните науки - осем в 7. и шест в 10. клас. "Това ще продължи да бъде изпит по математика, доколкото ще бъде изпит от изцяло математически задачи, но една част от тях ще изискват прилагане на знания от природните науки. Нищо повече от това, което има в учебните програми. Няма да се изисква да знаят формули и да заучават понятия, а само да решат практически задачи", каза министърът.
Министър Вълчев допълни, че ще настоява заплащането на служителите в регионалните управления да се увеличи, защото през последните години то е изостанало в сравнение с това на учителите. "Регионалните управления са ни най-важните структури в системата, защото те виждат какво се случва на терен, а от друга страна трябва да провеждат политиките, които задаваме отгоре. В момента искам от тях да активизират максимум усилия по механизма за съвместна работа на институциите и да апелират към учителите и училищата да се отърсят от културата на заучаване и да се фокусират върху изграждане на уменията, да насърчават културата на иновативно преподаване, насочено към мотивация за учене и да има по-малко формализъм. Когато контролират, да се опитат да оценят доколко се работи с децата и колко усилия са положени, а не дали е попълнен документът", заяви министърът.
Още за промените, които предлага МОН, сред които въвеждане на нов предмет по добродетели и религии, може да прочетете тук и тук.
