Европейския съд за правата на човека в Страсбург осъди България заради първия ѝ закон за отнемане на незаконно имущество. Причината е, че властите не са доказали връзка между отнетото имущество и престъпленията, за които са били осъдени лицата, от които е конфискувано имуществото. За това срещу България са подадени 5 отделни жалби, които съдът в Страсбург е обединил в едно дело. Делото засяга не само производствата по конфискация, но и прекомерни съдебни такси, които хората твърдят, че е трябвало да платят в тези производства.
Съдиите констатират нарушения и присъждат неголеми обезщетения за имуществени и и морални вреди, както и разноските за адвокат, направени от жалбоподателите - общо 50 892 евро. Сред жалбоподателите има известни имена. Като например Атанас Мъндев от клуб "777", или Петър Главчев, бащата на рапъра Ванко 1. След присъдата за сводничество от Главчев беше конфискуван 7-етаж хотел в Пловдив. Сградата и до момента се използва от общината в Пловдив. Главчев така и не плати държавната такса от 32 420 лева, а през април 2022 г. дългът е отписан от Националната агенция за приходите като погасен по давност. От Мъндев пък НАП успява да вземе 642 лв., преди дългът да бъде погасен по давност през 2022 г.
От Министерството на правосъдието уточниха, че по делото на Главчев не е установено нарушение, тъй като българският съд е намерил причинна връзка между престъпната му дейност (трафик на хора с цел сексуална експлоатация) и придобитото имущество. Конфискацията на хотела му е в съответствие със стандартите на Конвенцията за защита правата на човека, обяснява МП.
Другите дела за конфискация обаче трябва да бъдат възобновени и антикорупционната комисия да опита да докаже в съда, че има връзка между престъпленията, за които са осъдени жалбоподателите, и конфискуваното им вече имущество. Ако делата за корупция паднат при новото разглеждане в съда, то тогава хората ще могат да потърсят обезщетение в България - по Закона за отговорността на държавата (ЗОДОВ). Едва след това отново биха могли да се насочат към Страсбург. Това обаче може да означава и още десетина години дела.
"Европейският съд за правата на човека изобщо не коментира онова изменение в ЗОДОВ от ноември, според което вече не може да се търси отговорност от предишните комисии, които се занимаваха с конфискация, и не е ясно срещу кого могат да се предявяват тези искове. Това мълчание на Страсбург е изненадващо и възмутително", коментира пред "Сега" Михаил Екимджиев, който е един от адвокатите по тези дела. Той има предвид законодателния гаф на отиващото си Народно събрание, направен с приемането на новия Закона за противодействие на корупцията. От 6 октомври 2023 г., когато влезе в сила новият Закон за противодействие на корупцията, в България вече няма вътрешен механизъм за обезщетяване на вредите от незаконна конфискация. Министерството на правосъдието се зае да оправи този грандиозен пропуск със задна дата, но с разпадането на сглобката проблемът остана нерешен.
