България е сред първенците по жертви на пътя, но мерките, които се предприемат за намаляване на пътния травматизъм, са недостатъчни и неадекватни. Над половин милиард лева за подобряване на безопасността за движение по пътищата са се натрупали в специализирания Фонд, но огромна част от средствата остава неизразходвана поради административни и организационни слабости в Министерството на вътрешните работи, което управлява Фонда. Целеви средства за превенция на катастрофите и намаляване на броя на жертвите от пътно-транспортни произшествия (ПТП) отиват за текущи ремонти на РПУ-та, закупуване на служебни облекла и канцеларски материали, семинари и конкурси като „Пътен полицай на годината“. В същото време броят на катастрофите нараства устойчиво през последните години, увеличават се и ранените, особено тежките случаи.
Тази картина и тези шокиращи данни очертава доклад на Сметната палата след извършен одит на тема: „Ефективност на контрола, осъществяван от органите на МВР и приносът на Фонда за безопасност на движението за повишаване на пътната безопасност“. Проверката обхваща периода от 1 януари 2021 до 30 юни 2025 г., а одитираният обект е МВР, разказва в обширно съобщение Сметната палата.
Одитният доклад от близо 350 страници е публикуван на интернет страницата на Сметната палата и ще бъде изпратен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в Народното събрание.
Докладът е връчен на шестима министри, които носят отговорност за управленските решения през одитирания период, като е получено възражение от само един от тях.
Основният извод от доклада е, че МВР не управлява ефективно средствата от Фонда за безопасност на движението. Дейностите, финансирани чрез него, които оказват пряко влияние върху подобряването на пътната безопасност, са в много малък обем и не допринасят за ограничаване на пътния травматизъм. Управлението на средствата от Фонда не е извършвано в съответствие с нормативно определените принципи за ефективност, икономичност и прозрачност.
Липсва задълбочен анализ за причините на ПТП, както и разписани съществени мерки за намаляването им.
В МВР не се събира и анализира информация за броя на ПТП, които не са посетени от полицейски екипи. За одитирания период в България са настъпили общо 485 100 броя ПТП, от които 146 592 са посетени от органите на МВР, което представлява едва 30 на сто от произшествията.
Сметната палата прави критични забележки и относно тромавите процедури по обществени поръчки и ниската събираемост на наложените санкции.
В доклада се подчертава, че неизползваните пари, които остават в бюджета на МВР и трябва да се използват само за контрол на движението и подобряване на пътната безопасност, се топят от инфлацията, която е 28% за периода на одита. Така реалната покупателна способност на тези 523 млн. лв. е спаднала до стойността на около 408 млн. лв. спрямо цените от 2021 г. Ако моделът на управление не се промени, се очаква до края на 2028 г. натрупаните и неизползвани средства да надхвърлят 873 млн. лв., е прогнозата на одиторите.
Одитният екип е установил, че за проверявания период са изхарчени едва 125,1 млн. лева от ресурса, с който Фондът разполага. Като дори тези средства не са използвани изцяло целево за подобряване на безопасността на движението:
- 38 на сто (47,6 млн. лв.) са отишли за дейности, които имат пряко влияние върху пътната безопасност - изграждане и поддръжка на системи за видеонаблюдение и контрол (27,4 млн. лв.), технически средства за контрол на употребата на алкохол и наркотици (13 млн. лева), технически средства за контрол на скоростта (7 млн. лева), дейности за децата и информационни кампании (77 000 лв.)
- 54 на сто (67,3 млн. лева) от направените разходи имат частично влияние върху пътната безопасност. Те са основно за патрулни и специализирани автомобили, които често се използват и за дейности, несвързани с пътния контрол, като охрана на обществения ред и др.
- 8 на сто (10, 2 млн. лева) са похарчени за дейности, които нямат нищо общо с пътната безопасност. Те включват текущи ремонти на сгради на МВР, покупка на климатици, служебни облекла и принадлежности, офис техника и канцеларски материали, семинари с журналисти и конкурси като „Пътен полицай на годината“. Конкретен пример е проектът за изграждане на нова административна сграда на МВР в Силистра на стойност близо 4 млн. лв.
Одитния доклад на Сметната палата установява, че не се наблюдава пряка зависимост между нарастващия размер и обем на налаганите санкции и трайното подобряване на поведението на водачите. Въпреки високата санкционна активност, не е доказан устойчив превантивен ефект върху участниците в движението и промяна в поведението им.
За одитирания период броят на издадените документи за нарушения е нараснал с над 30 на сто (от 2,5 млн. през 2021 г. до 3,3 млн. през 2024 г.). В същото време нарушенията продължават да се увеличават. Наблюдава се и устойчивото нарастване на броя на водачите с повече от едно нарушение. Нараства и броят на лицата с отнети контролни точки, което според одита поставя под съмнение дългосрочния възпитателен ефект на тази мярка. Ефектът от отнемането на шофьорски книжки също остава ограничен.
