Спорните промени в Семейния кодекс, които дават възможност съдът да постанови съвместно упражняване на родителските права след развода и в случаите, когато родителите не са постигнали споразумение за това, са в сила от днес. Президентът ги "пусна" и те са обнародвани в днешния брой на "Държавен вестник".
Промените бяха прокарани въпреки предупрежденията на редица правозащитници, че принудителното съвместно попечителство крие редица рискове за децата, включително за жертви на домашно насилие, продължаващо и след раздялата. Агенцията за закрила на детето, например, казваше в становището си, че подкрепя принципно споделеното родителство, но то "не би било вариант при съществено влошени взаимоотношения между родителите". И също, че съвместното родителство няма да бъде приложимо, ако родителите живеят в различни населени места и различни държави".
"Когато и двамата родители са заявили желание за предоставяне упражняването на родителските права и това е в най-добрия интерес на детето, съдът може да постанови съвместно упражняване на родителските права и задължения след развода, като определи конкретни мерки за всеки родител. Когато родителите не постигнат съгласие за някои от правата и задълженията си, съдът разрешава разногласията между тях", гласи новият текст в кодекса. С него беше преодоляно приетото през 2017 г. тълкувателно решение на Върховния касационен съд, според което не може родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им.
"В условия на правителство в оставка, липса на бюджет, масови протести и сериозни проблеми пред страната да се слага на масата от днес за утре законопроект, който предвижда мащабни реформи в семейните отношения и срещу който се пише и говори от пролетта - не е добре", коментира при приемането на промените адвокат Адела Качаунова от Българския хелзинкски комитет.
В текста за упражняване на родителските права и задължения след развода вече е регламентирано, че "при наличие на отчуждаващо поведение или опасност от възникване на такова поведение, съдът определя мерки за преодоляването му, като предписва задължително поведение за родителя, изменя постановените мерки или постановява нови". Няма дефиниция обаче на отчуждаващо поведение.
В Семейния кодекс беше записано, че "режимът на лични отношения между родителите и децата включва период или дни, в които родителят може да вижда и взема децата - през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето и на родителя, както и по друго време, включително неприсъствено чрез телефонни разговори, писма, електронни съобщения и други подходящи средства за комуникация".
Освен това беше регламентирано задължение за родителя, при когото детето живее, "да съдейства на другия родител и своевременно му предоставя информация за всяко дете, уведомява другия родител предварително и представя съответен документ, когато определеният режим не може да се спази поради болест на детето, училищна заетост или друга основателна причина и трябва да бъде променен за определен ден, седмица или друг период".
Депутатите приеха, че съдът се произнася за местоживеенето на детето и режима на лични отношения "с оглед най-добрия интерес на детето, след като прецени всички обстоятелства като: възпитателските качества на родителите, включително полаганите до момента грижи и отношението към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности".
В кодекса беше предвидено, че в споразумението за развод по взаимно съгласие съпрузите може да се договорят за пътувания на децата в чужбина и издаването на лични документи за това.
За издръжката беше записано витиевато, че "трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител". Не беше коригирано, че минималната издръжка на едно дете е равна на 1/4 от размера на минималната работна заплата. От 1 януари минималната работна заплата е 620 евро, което прави минималната издръжка крайно недостатъчните за отглеждането на едно дете 155 евро.
