Медия без
политическа реклама

Президентът сезира КС за спецпрокурора, който ще разследва главния

Мотивите му са, че няма гаранции срещу злоупотреби, нарушава се равенството пред закона, а спецсъдът става извънреден

24 Февр. 2021
Фейсбук

Президентът Румен Радев оспори пред Конституционния съд промените в Наказателно-процесуалния кодекс, с които бе създадена странната фигура на специален прокурор, който да разследва главния. Държавният глава по-рано наложи вето, но управляващите го преодоляха и промените бяха обнародвани в "Държавен вестник" във вторник. 

Радев сезира КС със същите мотиви, с които настояваше и депутатите да преработят законодателното си творение.

Според промените в НПК всеки прокурор с поне 12 години стаж може да се кандидатира за поста на специален прокурор. Номинации могат да правят и шестима членове на контролирания от главния прокурор Висш съдебен съвет. За да бъде избран спецпрокурорът, за него трябва да гласуват поне 15 души от 25-членния Висш съдебен съвет. Мандатът на новата фигура е 5 години и след края му, прокурорът ще може да избере дали да се върне в прокуратурата или да стане съдия.

Обвиненията срещу главния прокурор и заместниците му ще се внасят в Специализирания наказателен съд (СНС). Новият прокурор ще може да възлага отделни действия по разследването на следовател към спецпрокуратурата, а когато е във фактическа невъзможност сам да извърши дадено действие, шефът на спецпрокуратурата ще определя един от подчинените му обвинители, който да го направи. Отказите да се образува дело срещу главния прокурор, ще могат да се обжалват в съда.

Президентът пише до КС, че в закона не е указано обаче точното място на особения прокурор в системата на държавното обвинение. Пише само, че той е извън йерархичната система за ръководство и контрол.

Според Радев е нарушен конституционният принцип за независимост на съдебната власт, тъй като главният прокурор, а от там и цялата прокуратура, са изложени на риск от оказване на неправомерно влияние. "Понеже задачата на особения прокурор е да разследва престъпления, извършени от конкретно длъжностно лице (главен прокурор или негов заместник), той би бил мотивиран да води разследването точно в определена посока, защото така оправдава смисъла и съществуването на длъжността си. Особеният прокурор обаче, ако е наистина прокурор, трябва да бъде безпристрастен в преценката си и да събира и тези доказателства, които оневиняват конкретното длъжностно лице. В тази хипотеза обаче той рискува да остане без работа, защото длъжността му е да разследва престъпления на конкретни длъжностни лица. Не е случайно, че подобно институционално решение не се открива никъде другаде в държавите членки на Европейския съюз", пише президентът до КС.

България ще има и нещо като втори главен прокурор - специален обвинител, който ще работи единствено да разследва главния и неговите заместници.

Вторият му мотив е, че е нарушено равенството на гражданите пред закона, тъй като отказите на особения прокурор да бъде образувано разследване, се обжалват пред съда, а на всички останали прокурори - не. Това е различно третиране на главния прокурор и заместниците му, но и на пострадали от престъпления, които не са извършени то тях.

Третото основание на президента е, че като пращат делата срещу главния прокурор в спецсъда, депутатите го превръщат в извънреден съд, какъвто конституцията забранява. 

Според президента промените в НПК нарушават и конституционната разпоредба, че "главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Особеният прокурор е поставен извън тази система за ръководство и контрол. Това правомощие на главния прокурор обаче е конституционноустановено и то може да бъде ограничавано единствено с промени в Конституцията, се казва в искането. 

Президентът напомня, че през лятото на 2020 г. КС изтълкува, че надзорът за законност от главния прокурор не засяга свободата да бъде формирано вътрешно убеждение от всеки прокурор, защото то се изгражда въз основата на преценка за достоверността на законосъобразно допуснати, събрани и проверени доказателствени материали. Нещо повече, според КС надзорът за законност върху дейността на прокурорите, осъществяван в рамките на прокуратурата, е гаранция за правилното приложение на закона. "От една страна, въведеното изключение по отношение на дейността на особения прокурор не допринася за по-ефективно изпълнение на конституционните му ангажименти като част от прокуратурата. От друга страна, само по себе си това изключение премахва една необходима гаранция за законосъобразност на разследването", мотивира се искането. И допълва, че изключването на особения прокурор от йерархичната система за ръководство и контрол, изградена в прокуратурата, той остава да действа самостоятелно и липсват каквито и да било гаранции срещу произволни действия от негова страна, включително и насочени срещу главния прокурор.

Още по темата