От утре (6 март) музикантите от Българското национално радио започват "тих протест", като временно спират концертна дейност. До крайната мярка се стига заради ниското заплащане. Музикантите от Симфоничния оркестър, от Биг бенда, Народния оркестър и Смесения хор настояват за законодателни промени, с които статутът им да бъде приравнен с този на филхармониите и оперите, които са държавни културни институти, както и да получават еднакво с тяхното финансиране, за да могат да се развиват.

Източници от музикалните състави потвърдиха пред "Сега", че решението им за протест остава в сила до приемането от парламента на законопроекти за изменение и допълнение за Закона за закрила и развитие на културата и Закона за радиото и телевизията.

Музикантите от БНР отдавна предприемат стъпки, с които да се предпазят от постепенно изчезване. През юни 2025 г. те отказаха да изпълнят "Симфонични танци" на Сергей Рахманинов, за да се опитат чрез тишина да приковат вниманието към проблемите в БНР. Четири месеца по-късно започнаха да изнасят концерти със светлоотразителни жилетки като символ на несъгласие с ниските заплати.

"Парадоксът е в това, че държавата поддържа 11 училища по изкуствата, в които са застъпени от фолклора през джаза и класиката. А БНР е най-големият работодател в сферата на инструментално-изпълнителското изкуство", каза за "Сега" представител от музикалните състави на БНР. "Ние обричаме поколенията напред на безработица, защото местата в музикалните състави стават все по-неатрактивни, губим млади кадри. От нас са тръгнали страшно много музиканти, всичките най-известни диригенти на симфонични оркестри в България са минали оттук. Всички джазмени, които познавате", допълва той. И изтъква, че не става въпрос само за заплати, а за протичане на нормална дейност.

Какъв е проблемът?

Професионалните музикални състави на БНР правят същото, което и държавните и общински институти, които се занимават с музикално-сценични изкуства. Въпреки това музикантите на радиото се финансират от субсидията, която се прехвърля всяка година от държавния бюджет към БНР, а заплатите им не са актуализирани от години. През 2018 г. парламентът прие изменения в Закона за радиото и телевизията, според които за създаване и поддръжка на музикални състави БНР отделя не повече от 10% от годишната си субсидия. От сегашна гледна точка това е изключително ниско и няма как една структура, която е съставена от 200 души - четири оркестъра плюс администрация, да бъде финансирана като възнаграждение плюс дейност.

Системата за финансиране на музикално-сценичните държавни и общински изкуства е променяна няколко пъти през последните 10 години. Финансирането минава на принципа на продаден билет, а държавата според даден коефициент доплаща финансирането на тези институти. Сред четирите състава на БНР е симфоничният оркестър, който е гръбнакът на институцията. Той има концертна и звукозаписна дейност, но не може да я развива заради това, че всичко се свежда само до изплащането на остарели заплати. По този начин Симфоничният оркестър на БНР не може да развива концертна дейност по примера на Софийската филхармония - да се канят солисти, да се правят големи събития. 

Поради тази причина музикантите от БНР настояват музикалните състави на радиото да бъдат отделени в автономна структура. Има и друг парадокс - нито един от съставите на БНР не е регистриран като културна организация. Това означава, че нямат нормативна база да кандидатстват по нито един проект на Национален фонд "Култура"  или за европейско финансиране, защото те са достъпни само за културни организации. 

Какво казва служебният министър?

След встъпването в длъжност на служебния кабинет "Гюров" топката е в ръцете на министъра на културата Найден Тодоров (диригент и директор на Софийската филхармония - б.а.). В интервю за БНР Тодоров заяви, че министерството ще подкрепи съставите на радиото, но това трябва да стане по законов ред, а не "на парче". Тодоров обясни, че не е възможно чрез постановление в Министерския съвет да бъде осигурено допълнително финансиране от Министерството на културата  към състави, които са част от БНР. Също така законодателството не предвижда подобна хипотеза на двойно финансиране.

Статутът на музикалните състави е регламентиран в Закона за радиото и телевизията и приходите от тяхната дейност отиват в бюджета на БНР. Тук възниква въпросът как може да се приложи финансиране чрез делигиран бюджет от министерството на културата по аналогия с държавните културни институции. Не може приходи, които не постъпват в Министерството на културата, а в БНР, да бъдат субсидирани от министерството. 

И така топката е прехвърлена към парламента, където може да бъдат внесени и гласувани изменения в Закона за закрила и развитие на културата, както и в Закона за радиото и телевизията.