Трите обществени медии в България излизат на общ протест в четвъртък с искане за осигуряване на средства от бюджета за ръст на възнагражденията. Организатори са синдикалните организации на КНСБ и КТ "Подкрепа" в медиите. Акцията ще бъде под надслов "Трудът в медиите има стойност" и ще започне от 12:00 ч. Очаква се да бъде блокирано кръстовището пред Софийски университет „Св. Климент Охридски“. По същото време протестни акции ще има и в страната.
Минимум увеличение на работните заплати от 15% е искането на протеста, каза вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов. Необходимите средства от държавния бюджет са, както следва: за БНР – 5 млн. лв., за БНТ – 6 млн. лв. и за БТА – 3 млн. лв. Общо исканията възлизат на 14 млн. лв., посочи Капитанов. Той подчерта, че целта не е да се увеличи заплащането на журналистите, но и на редактори, оператори, режисьори, техници, певци, оркестранти, отбеляза Капитанов. Поставяме искане и за ръст на заплатите в работещите в частните медии, каза вицепрезидентът на КНСБ.
Ще искаме среща с министъра на финансите, за да бъдат обсъдени вариантите и възможностите исканото увеличение да се случи, обяви още Капитанов. Той каза, че ако няма такава среща, протестиращите ще очакват финансовият министър да дойде на протеста в четвъртък.
Проблемът е донякъде предизвестен - трите медии искаха по-голямо увеличение от предоставеното, което е около 5%. БНР тази година ще разполага с 66,133 млн. лв., БНТ - с 93,665 млн. лв., а БТА - с 15,669 млн. лв.
ПРЕДИСТОРИЯ
При дебатите по бюджета за 2025 г. в комисията по култура и медии на НС шефовете на БТА и БНР поискаха да се приравнят заплатите на техните служители с учителските, което би означавало около 125% от средната заплата за страната. За БТА това щеше да струва около 3 млн. лв. допълнително при отпуснати около 600 000 лв. Тогава бяха изнесени данни, че средната заплата в БТА е колкото средната в страната - около 2350 лв., което трудно може да задържи хора с редки езици и друг ключов опит. В БНР средната брутна заплата е около 2215 лв., а в страната - 1850 лв. Заради разликата във възнагражденията в София и страната, всъщност макар и да е по-високо възнаграждението, тук изоставаме повече, коментира тогава Милен Митев. Шефът на БНТ Емил Кошлуков не обяви средните заплати, но коментира, че ако бТВ и Нова искат да ти откраднат добър журналист, ще му дадат повече.
В комисията шефовете на трите обществени медии коментираха редица оптимизации на разходите за персонал. В БТА например са пенсионирани всичките 43 работещи пенсионери, като на тяхно място са назначени млади хора. Това спестява средства за класове, които заради повечето години стаж са по-високи при по-възрастните служители. Така при 22,3% клас към 31 декември 2020 г., в момента е 15,9% към края на миналата година, т.е. намаление с 6,4 пр. п. „В момента, след като всеки пети беше пенсионер в БТА, сега всеки пети е студент", обясни Вълчев. Намалени са и разходите за извънреден труд - от 255 хил. лв. през 2021 г. на 100 хил. лв. през миналата година. Това се постига с назначаването на втори кореспондент във всяко кореспондентско бюро, което помага да се покриват 365 дни на практика без извънреден труд. Има още три града без втори кореспондент - Силистра, Габрово и Кърджали.
Милен Митев - шеф на БНР, обясни, че са правили съкращения, но имат и непопълнени бройки в различни програми. Възнагражденията в радиото са пораснали с около 35% за последните три години, а за музикантите от съставите - с над 60%. Въпреки това, те все още изостават значително от средното ниво за страната, особено в София, където са над две трети от служителите, изтъкна Митев в комисията.
